Home » Женска зона » Когато паднеше снега ноември, чак март месец виждахме земята и бяхме здрави
Когато паднеше снега ноември чак март месец виждахме земята и бяхме здрави

Когато паднеше снега ноември, чак март месец виждахме земята и бяхме здрави

Сподели ме

Помните ли навремето какви зими имаше в България? Ако не, то днес от Магазина за Новини ще Ви припомним:

Нямаше дървени ваканции и епидемии

Нека младите знаят каква зима имаше едно време и какви незабравими емоции и приключения имахме през зимните ваканции прекарани на село, там при баба и дядо, с топли мекички за закуска, ухаещ топъл липов чай или прясно издоено от нашата крава мляко, което след варенето ставаше с един жълтеникав каймак.

Роден съм през 70-те в голям областен град и разказвам по мои спомени. Някога с нетърпение чакахме да дойде 5 януари и да започне зимната ваканция. Тя беше цели 10 дни. Майка ми опаковаше багажа и ме изпращаше на жп гарата където трябваше да хвана влак до Чирпан, а от там автобус за село Златна Ливада.

Пристигах към обяд в малкото градче и от автогарата на която някога кипеше живот, се качвах на автобуса тогава пътуваха автобуси „Чавдар“/по направление Чирпан-Димитровград /с отбиване в моето село Златна ливада/. Сядах задължително на задната седалка до прозореца, незнам защо, но там най-много ми харесваше.

И така автобуса тръгва, минава през село Зетево и следващото село е моето.

Чакам с нетърпение да видя Баба и Дядо. Автобуса пристига те ме чакат с нетърпение на спирката. Това са едни от най-незабравимите ми моменти. След задължителните прегръдки и питане как е в училище и какви оценки имам, тръгваме към вкъщи където ме чака вкусен обяд. И така, целия ми ден минава покрай печката с дърва и сладките приказки на моите дядо и баба.

На следващия ден с пробуждането си виждам, че е нявалял много сняг. Дядо ми стягаше шейната на двора, но аз си имах мой си метод за пързаляне. Взехам един найлонов чувал, вътре слагах слама да е меко и с него тръгвах към хълма който наричахме „Биличкия хърман“, на който вече имаше поне 10 други деца, кой с шейна, кой с найлон и започваше едно пързаляне, търкаляне в снега, надпревари и каквото се сетите чак до здрач. Вечер се прибирах целя мокър в къщи край горящата печка и вкусните гозби на баба…и така до следващия ден.

Ако и Вие сте били от същото време, моля споделете с нас в коментарите по-долу как изкарвахте зимата:

Източник: Сензация

Твоят коментар

About clslavchev

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*