Novini.store Магазин за новини
„Пазарният принцип е основен минус на системата. Пациентът категорично не е в нейния център, той е някъде в периферията – между интересите на здравното министерство, болницата и съответното отделение като клинична единица“.
Това казва пред clinica.bg д-р Ерсин Исмаил – ординатор в отделението по медицинска онкология на МБАЛ „Добрич” и в Спешното отделение на болницата. Ето какво още сподели д-р Исмаил:
– Защо избрахте да станете лекар?
– Винаги се замислям над този въпрос, колкото и често да ми го задават. Взех решение да кандидатствам медицина напълно сам, в семейството ми няма други лекари. Оценявам високо лекарската професия, поради фундаменталната ѝ роля в обществото, както и неограничената възможност за личностно и професионално развитие. Може би още в 9 клас вече знаех, че искам да съм част от този динамичен процес и за мое огромно удоволствие, вече говоря от името на новозавършил лекар.
– Към коя специалност се насочихте? Защо?
– Избрах да се занимавам с онкология, като вече от месец работя като ординатор в отделението по медицинска онкология на МБАЛ „Добрич”. Като студент темите от конспектите, свързани с туморна патология, винаги са ми били интересни и са провокирали в мен желание да прочета колкото е възможно повече. Освен това, онкологията е сравнително млада специалност, в която е съсредоточен огромен научен потенциал и се развива с бързи темпове. Наблюдава се тенденция за трайно изместване на смъртността от сърдечно-съдова патология от тази от онкологични заболявания. Истина е, че в последните години се постигна много, особено в лечението на карцинома на млечната жлеза, простатата и дебелото черво. Искам да работя в услуга на хората с онкологични заболявания, за премахване на стигмата от тях и чувството, че диагнозата им е присъда.
– Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?
С изключение на недомислиците с онлайн обучението в последната година, мога да кажа, че съм доволен. Смятам, че нашата семестриална група имаше късмета да попадне на добри и отдадени асистенти, които ни предоставиха възможност да придобием знания за един успешен старт в професията.
– А от сблъсъка си със здравната система?
– Този сблъсък е неизбежен и различно тежък за нас, в зависимост от здравното заведение, в което изберем да работим. До известна степен се стига до отдалечаване в посока „пътечна” и документална медицина. За моя радост, в МБАЛ „Добрич” се работи коректно и с грижа за пациента.
– Кои са плюсовете на здравната ни система?
– На първо място бих посочил достъпността до здравни грижи. Не се налага пациентите да чакат с месеци за прием в болница, болшинството от процедурите са покрити от Здравната каса. Достъпността до спешна медицинска помощ също е адекватна, дори в условията на пандемия. Освен това, бих отчел свръх-капацитета на болничната помощ или с други думи – винаги се намира място, в което да се приеме пациент с индикации за хоспитализация. Разбира се, нещата не стоят така с болните от коронавирус.
– А минусите?
– Тук може да се говори дълго, но ще изтъкна основното според мен – пазарният принцип на здравеопазването, тенденцията болниците да функционират като търговски дружества и безкрайно неадекватната политика за клиничните пътеки и НРД. Ресурсът, заложен в клиничната пътека, често пъти не е в състояние да покрие всички диагностични и лечебни мероприятия, особено при възрастни и полиморбидни пациенти, които се нуждаят от по-дълъг болничен престой.
– Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?
– Пациентът категорично не е в центъра на системата. Той е някъде в периферията из между интересите на здравното министерство, на болницата като институция и съответното отделение като клинична единица. С това се обяснява и честото недоволство и агресия, което се поражда, а те за жалост са насочени към лекуващите лекари, а не към системата като цяло.
– Бихте ли останали да работите в България? Защо?
– Имам огромното желание да остана в България и засега нямам планове да напускам страната. Вярвам, че в идните години предстоят промени в положителна насока, които да накарат младите колеги да остават в България. Това ще повиши конкурецията, а с това и нивото на здравните услуги.
– Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?
С правилна организация и визия, смятам, че в България всеки млад лекар може да се изгради като качествен професионалист. Въпреки недъзите на здравната система, членството ни в ЕС отваря редица врати за курсове и програми за повишаване на компетентността, които се провеждат в Западна Европа.
– Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?
Заплащането в която и да е специалност в нашата сфера, е недостатъчно и несъответно на отговорността за положения труд. Но все пак, не заплащането бе първопричина да избера медицината. В първите години определено ще е трудно, но това са години на професионална инвестиция, която ще се отплати с времето.
– А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?
– Не смятам, че е редно медицинските сестри да се коментират в един контекст с апаратура и материално-техническа база. Те са неделима и фундаментална част от нашата екипна работа, а кадровият дефицит вече се усеща все по-осезаемо, дори и в големите болници. Що се отнася до апаратурата, с правилна политика на здравното заведение се подменя амортизираната, с високотехнологична техника, която повишава качеството на работа.
– Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?
– След малко повече от месец работа в спешно отделение, не съм попадал на случай с физическа агресия спрямо мен. Разбира се, нерядко пациентите остават недоволни от това, което системата може да им предложи, особено тези, които не са здравно осигурени. С правилен подход, може да се сведе до минимум агресията, особено вербалната. Трябва да се говори повече с пациентите, с техните близки, стига да има време за това.
– Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?
– На този етап не мога да отговоря на този въпрос. Трябва ми малко повече време в системата, за да давам подобни оценки.
– Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?
– Трябва да има промени в системата, ако искаме да повишим качеството на здравеопазването. Привърженик съм на демонополизирането на НЗОК – трябва да има минимум 2 институции, едната от които да осигурява основен пакет медицински услуги, другата – по-разширени. Така броят на неосигурените ще намалее, а с това и дилемите за болнично лечение.
– А на етичните стойности в гилдията?
– Да се работи с грижа за пациента. Да се обособят инструменти и механизми за недопускане на това пациент да изпадне в здравна безизходица. Подписването на информирано съгласие ни пази юридически, но доколкото е възможно, трябва да търсим решение на проблемите на пациента.
– С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?
– С политическата система, категорично. Здравеопазването никога не е било приоритет на управляващите партии. Сега покрай кризата с COVID-19 започна да се гледа по-отблизо на гилдията и проблемите да излизат наяве. Време е да се вземат решения за положителни промени, които да стимулират съсловието в целия му спектър – от студентската скамейка до колегите в пенсионна възраст.
– Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?
– Колкото и да ми се иска да отговоря, че това сме ние, младите хора, истината за мен е друга. Бъдещето на здравеопазването е в ръцете на политическия елит, който засега само потушава протестите с решения „на дребно”. Надявам се настоящата здравна криза да покаже, че без устойчива политика в здравеопазването, в много близко бъдеще ни очаква катастрофа. Така че нека направят нужното, за да я предотвратят. А ние ще работим – с грижа за пациента.
