Водещите новини
Home » Любопитно » Деси Павлова от „Фермата 7“ с много емоционална изповед
Деси Павлова от "Фермата 7" с много емоционална изповед

Деси Павлова от „Фермата 7“ с много емоционална изповед

Сподели ме

Казват, че историята помни първите и последните. Е, Деси Павлова не стигна до финала на „Фермата“ 7, но пък бе първата, която напусна формата след елиминационен дуел.

По време на играта Деси, която е журналист, пътешественик, пример за успял български емигрант и най-вече защитник на животните, неведнъж бе нападана словесно от останалите участници и определяна как ли не – като манипулатор, сноб, непатриот и т.н.

Тя се връща преди четири години в България, след като години наред учи и живее в САЩ, разбра Магазина за Новини. У нас Деси първо работи за новините на bTV, а след това става част и от екипа на „На кафе“ с Гала. В момента е студент по „Дигитална ера и нови технологии“ в Холандия, но прекарва много повече време вече в родината си, където са роднините й, както и шестте кучета, които осиновява.

Разговорът с нея е повече от откровен, а отговорите, които Деси ни дава, със сигурност ще провокират вниманието ви!

– Деси, с какви чувства излизаш от „Фермата“, за която съм сигурна, че си имала доста очаквания при влизането?

– Моите очаквания се оправдаха за престоя във „Фермата“, където се сблъсках с един начин на живот, който е много по-различен от този, който водя в ежедневието си. Мисля, че няма лошо в това човек да предизвика себе си, когато излезе от зоната си на комфорт. Това даже е нещо много хубаво, защото чрез него можеш да стигнеш до един катарзис, в който първо се изпепеляваш като феникс, а после отново се раждаш. Така го усещам. Минах кризата и станах още по-силна.

– Колко често в живота ти се е случвало такова предизвикване и излизане от зоната на комфорт?

– Аз съм човек, който пътува страшно много, в това се състоеше и работата ми преди в „На кафе“, посещавах дестинации, които не са типичния избор, който хората правят. Многократно съм поставяла себе си извън комфортната си зона – например, когато ходих в Чернобил или в Южна Африка, защото това са места, където не мога да кажа, че през цялото време картинката е много приятна за гледане. Не седиш по цял ден на ол инклузив, а търсиш нещо ново, разбираш повече за културата, за бита на хората.

Във „Фермата“ излизах от комфортната си зона най-вече по отношение на начина си на живот. Всеки достига до някакъв етап в живота си, в който се променя. И в момента аз, например, не бих си позволила да спя навън. Също така имам проблем, ако няма как да се изкъпя. Излизам сериозно от зоната си на комфорт, ако някой дойде и ми вземе шампоана, пастата за зъби и ме остави да спя на двора.

– Този суров начин на живот във „Фермата“ ли те предизвика да поискаш да влезеш в болница?

– Първо, аз бях наказана за нещо, за което правилата не бяха уточнени. В играта те казаха – „вземете всичко необходимо във вашата мешка“, но никъде не беше уточнено колко точно да бъде пълна тя – 1/3, 1/5, 1/7. Липсваше конкретика и аз, като играч, който за първи път се сблъсква с това наказание, си взех всичко необходимо за една седмица в обора. Да, мешката се напълни и стана тежка. Носих я пет часа на гърба си и накрая не викнах лекар случайно. Имах болки и напрежение в гръбначния стълб и прецених, че е редно да ме прегледа лекар. Имам поставена диагноза – в нея пише, че имам изкривяване, което не позволява да нося такава тежест. Не е здравословно.

– От тази ситуация обаче, стана ясно и че си човек, който не вярва много в българското здравеопазване. Защо?

– От формата имат сключен договор с определена болница, с която работят, а аз бях уточнила, че искам, ако се наложи, да бъда прегледана в конкретни две болници, тъй като американската клиника в България е специализирана за проблеми с гръбначни изкривявания, освен това познавам нейният собственик и му имам доверие, там добре познават състоянието ми. Имам доверие в българската медицина, но до някаква степен.

– Често ли правиш паралел между България и света – все пак си човек, който дълги години е живял в Щатите, учила си в Ню Йорк?

– Аз се чувствам като гражданин на света, трудно мога да седя на едно място. Живях в Америка в периода, в който трябваше да завърша образованието си – при него е хубаво да се стопираш на една локация, за да се концентрираш върху уроците, това е и момента, в който се формираш като човек. И въпреки това, дори и там, аз пак пътувах страшно много. После се върнах в България, но в същото време уча и в Холандия и в момента съм между двете държави. Всяка държава си има плюсовете и минусите, а аз мога да живея навсякъде, защото лесно се адаптирам.

– С какви чувства си тръгна от „Фермата“ по отношение на останалите участници, които неведнъж те определяха като мързелив и манипулативен човек?

– Сега, когато излязох от „Фермата“, видях основните акценти, които се завъртяха около мен. Това, че съм манипулатор, провокатор, сноб и непатриот. За манипулацията и провокацията ще кажа следното – аз съм един играч в тази игра, да не забравяме, че това не е реалния живот и всеки един във „Фермата“ е играч. Но това не означава, че прави същото и в реалния си живот. Това са две различни неща.

Манипулацията е част от стратегията на играта. А провокацията пак е част от същото. Всеки прилага дадено поведение към останалите – един реагира и се поддава, друг не реагира, всеки сам преценява какво да направи. Това е игра и всеки има своята стратегия. Има хора, които плачат нон-стоп вътре, което също е стратегия. И какво – за тях трябва да се каже, че са емоционално нестабилни, защото реват във всеки епизод ли?! Не – това е техния начин и стратегия.

– А как реагираха близките ти, какво ти казаха, когато излезе?

– Коментираха само частта, в която бях определена като сноб и като непратриот. Аз не съм сноб, просто съм по-различен характер. Още в самото начало това стана ясно и останалите сметнаха това различие в мен за снобарщина. Няма как да съм сноб и в същото време да влизам в игра като „Фермата“, където да живея по този начин. Няма логика. Аз просто съм по-различен характер, казвам директно това, което мисля – ако не те харесвам – веднага ще ти го кажа, няма да го премълча, но и няма да го коментирам.

Колкото до патриотизма – той е въпрос на различна гледна точка. Моите приятели, които живеят в Ню Йорк, ми звъннаха и ми казаха: „Деси, ти за нас си истински патриот, защото се върна да живееш в България, а ние, които сме тук, на този етап не обмисляме подобно действие“.

Не смятам, че пеенето на химна или научаването наизуст на едни народни песни, те правят патриот по никакъв начин. Патриотизмът се изразява в действията. Ще дам като пример една доста известна българска актриса, чието име няма да споменавам, която е живяла в Канада, а в момента живее в Щатите – дали тя би се върнала да живее в България и да работи в Народния театър?! Но ние можем ли да кажем, че тя не е патриот. Не можем. Тя е българка и го казва навсякъде, не го крие. Всичко е въпрос на различна гледна точка.

– Мислила ли си, ако ти беше крайният победител във „Фермата“, какво ще направиш с наградата от 100 000 лв.?

– Ако трябва да бъда откровена, още с влизането си във „Фермата“, знаех, че няма как да стигна до финал, защото физически не съм добре подготвен участник. Тези дуели не са никак лесни. Затова и не съм мислила какво бих направила с тази награда, защото никога не съм си представяла, че мога да я взема. Обаче каузата, заради която ние влязохме, е много специална – да помогнем на манастира. Духовен човек съм и много исках максимално да успеем да помогнем.

– Думата „кауза“ не преобръща ли на 180 градуса и реалния ти живот, в който си отдадена на това да помагаш на бездомните животни. Заради нея прекратяваш и кариерата си на лайфстайл журналист. Самата ти отглеждаш 6 кучета в момента…

– Така е, а във „Фермата“ бях атакувана с репликата: „Добре де, ти имаш кауза към бездомните животни, помагаш им, а в същото време не можеш да издоиш една крава?!“ Моят отговор беше, че до момента не съм виждала бездомна крава, но ако видя, ще се постарая да й помогна, да я нахраня. Моето единствено желание беше да не се колят животните, което обаче те направиха, защото искаха да ядат месо.

А темата за прекратяването на кариерата ми като лайфстайл журналист също е интересна, защото сега, излизайки от „Фермата“, всъщност аз ще продължа да бъда репортер, но не светски. Сега искам да обърна внимание на новите герои на бъдещето и да посветя репортажите си именно на тях.

– Тоест на хората, които имат кауза и се стремят да са в полза на обществото, по един или друг начин, без непременно да са под светлините на прожекторите?

Да, точно така. На хората, които искат да променят бъдещето. И за този избор до някаква степен допринесе и участието ми във „Фермата“.

– Да не забравяме, че този сезон тя е под мотото „Време за пробуждане“…

– Именно, да. Точно това пробуждане усещам в себе си, защото наистина мисля, че като светски репортер дадох всичко от себе си и изживях, каквото имах нужда да изживея. Сега вече не ми се правят светски новини, не ми се занимава с такава тематика. Интересувам се от по-хуманитарен профил журналистика.

– В България или извън нея?

– На този етап ще е в България. Тук е моят дом, моите близки. Но аз на всеки два-три месеца съм в чужбина. Границите не ме спират, където и да живея. Живея динамичен живот./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Твоят коментар

About Магазин за Новини

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*