Tag Archives: Ако знаех като дете че улиците по които тичам така ще oпустеят никога нямаше да порасна

Понякога по заник, когато съм си на село, вадя колелото и скришом, като неверен съпруг, се промъквам покрай Опела на пръсти, за да хвана по улиците на детството си. И знаете ли какво? Нищичко не откривам. Сякаш всеки и всичко е избягало. Няма го нито детството ми, нито поник от него. Няма ги и хората, и детския глъч, и щурчетата ...

Read More »