Пловдивски адвокат зашлеви звучна плесница на правосъдието ни

След инцидента на 14.02.2021 г. на столичния булевард „Академик Иван Гешов“, когато едно 16-годишно момче беше ударено от ток, пловдивският адвокат Тодор Кръстев зашлеви звучна плесница на правосъдието ни. Защото според него правосъдие за бедни и нещастни в България рядко има. Всъщност, няма.

Предлагаме ви целия пост на адвоката, публикуван в личния му профил във Facebook:

“Потресаващо е, че едно 16-годишно момче бе убито нелепо, ходейки по тротоара в центъра на София. Не по-малко потресаващо е и прехвърлянето на отговорността. Два дена не може да се установи кой или кои са вързали тока по шахтата и оградата на булеварда. И няма да се установи още 20 години.

И сега мога категорично да ви кажа, че никога няма да се разбере, кой е виновен за трагедията. Ще се установи кой е виновен, колкото се установи, когато бяха убити двете млади жени в колата си, когато върху тях се срути къща на ул. “Алабин” в София, преди повече от 15 години. Ще си прехвърлят вината и отговорността до второ пришествие.

Още повече, че родителите на момчето са бедни, скромни, съсипани хорица, видя се от репортажите. Кой ще се погрижи и застъпи за тях. Никой, но от сърце.

Нямат пари за адвокати и медиен натиск, който в случая е просто задължителен, за да се прави нещо по случая от време на време. Срещу тях са субекти като ЧЕЗ, болница “Иван Рилски”, евентуално Столична община. А сега си представете имат ли някакви шансове тези бедните хорица от крайните квартали на София срещу тези административни и финансови мастодонти.

Ще се шиканира и протака делото, докато родителите полудеят или умрат от мъка. Ще се въртят следователи и дознатели до пенсия по това дело – много, много години. След това ще се напише някакъв витеиват обвинителен акт, който ще бъде върнат от съда задължително. И пак отначало, още няколко години. И така до безкрайност, докато всичко се размие и забрави по стара българска традиция.

Това ще стане.

Правосъдие за бедни и нещастни в България рядко има. Всъщност, няма. Жалко за детето. Има ли някой, на когото това да не е ясно?!”