Развращаването на добрия човек е най-голямото зло според една латинска сентенция.
Още по-голямо зло е повсеместното развращаване. Точно това се случи през трийсетгодишния ни преход с българския човек. А плодовете ще берем в следващите трийсет години. То е нещо като последствията от заразата от коронавирус, само че се измерва в десетилетия.
Преди време бях писал, че убиецът на Виктория не е един, нито убиецът на Андреа. Двете жени от Русе и Галиче станаха курбан точно на този злокобен социален феномен, който се пръкна през прехода и се разпространи по-бързо от вирус – развращаването.
Виктория и Андреа паднаха негова жертва. Милен Цветков – също
Какво е общото между ромските синчета, затрили двете жени, и българското синче, затрило Милен. Ромите – бедни и необразовани. Синчетата – богати и образовани. На пръв поглед нямат допирна точка в нито една сфера. А всъщност имат. Само в една – в развращаването.
Машината за развращаване на българина беше задействана още в зората на прехода и вероятно ще бълва продукция и след неговия залез. Изкривените етични норми от соца, които тайно и полека бяха покварили поданиците на народната република, мутираха явно и бързо в уродлив поведенчески щам, заразил оповестеното с фанфари ново общество.
Абсолютната власт, която развращаваше абсолютно, беше заменена от толкова абсолютизми, че и Монтескьо би се хванал за главата. Абсолютното забогатяване с абсолютно неизяснен произход, абсолютното чалгализиране, абсолютната парвенющина, абсолютното опростачване, абсолютните поквара, корупция, порочност.
Арогантното поведение на новоизлюпения богаташ, депутатин, новопартизанин, властник, випаджия, известен с това, че е известен, презентирано и популяризирано с охота от чалгализирани медии, бързо се превърна в норма за подражание.
Защото общество, в което просто се заменя овехтялата идея за едно червено знаме с лъскавата идея за едно ферари в цвят червен, не го чака нищо добро.
Същото е, като да замениш овчарчето Калитко с фризьорчето Кулагин в модела за подражание на подрастващите
И да ги чакаш да подраснат променени, очовечени и цивилизовани.
Е, няма как да стане. Така подраснаха мамините синчета, които смятат, че по рождение са над закона. Така подраснаха и ромските синчета, които смятат същото.
Богатите наследници са напълно убедени, че всичко им е позволено. За тях милионите на мама и тати са абсолютната гаранция за тяхната безнаказаност в свят на абсолютна пазарна икономика, където всичко се продава и купува -палати, лимузини, магистрати, политици, депутати, чушки и домати.
Ромската бодра смяна, изоставена на произвола на съдбата от недореформираната ни образователна система и ухажвана по избори от недооформената политическа, също оформи философския си абсолютизъм: щом не ни давате, ще крадем. И ние искаме лъскави коли и лъскави жени, сиреч другото е етническо разделение.
Така най-богатите и най-бедните се оприличиха в едно – в развращаването
А развратеният не може да създава, да съзидава, да бъде коректен, милостив, трудолюбив, да спазва закона и да битува в някакви поносими за обществото норми. Той може да се друса, да гази с джипа, да надхитря, да се напива, да изнасилва, да е убийствено високомер и самоуверен или подвластен на животинските си нагони.
Така и Милен, и Андреа, и Виктория няма да са последните жертви на това социално зло. А убийците им са много. И няма да са последните.
Защото това проточило се социално бедствие не стана повод за всенародна тревога, както бедствието с вируса. А и тази зараза се установява със съвсем други тестове.
Така че масовият тест тепърва предстои. Ако не го направим ние, ще го сторят други. Само че тогава вече да не бъдем между ламарините, както се опасяваше Милен Цветков.