Novini.store Магазин за новини
Строителният инженер Петър Камбарев проучи родовете на Чокманово 14 поколения назад до 1650 година.
„Приятели с родови корени в Чокманово или съседните села, посетете страницата ми „Чокманово родословие“ и със сигурност там ще намерите нещо много интересно за рода ви. Там има публикувани родословните дръвчета на 172 чокмански рода, които са пуснали клончета чрез зетьове и снахи в много родове в селата наоколо. Там ще видите и една чокманска родословна гора от 13 284 души от 14 поколения, почти от създаването на селото.“
С това обръщение 76-годишният пловдивчанин Петър Камбарев призовава хора с корен от родопското село да се свържат с него.
Огромното си проучване Камбарев започва преди 18 години, когато попада случайно на книгата „Чокманово минало“, която е колективен труд на трима историци. Там прочита за кехая Камбар Бечо, чийто наследник е.
„До 60-ата си година не бях стъпвал в Чокманово изобщо, знаех, че имам корен от там, но нищо повече. Покрай книгата се запалих да проуча Камбаревия си род, оттам и другите родове, на които съм наследник, и постепенно обхванах цялото село, защото всички се оказваме роднини заради затворените тогава общности“, казва Камбарев.
Той е родом от Пловдив и цял живот упражнява под тепетата професията си на строителен инженер.
След като започнал да проучва родовете сериозно, периодично публикува новостите в родословната гора, за да може всеки да види и да нанесе, ако има корекции и допълнения. Последното обновяване прави на 30 юни, когато публикува събрани за 5 месеца още 523 души.
„Гората вече обхваща всички родоначалници на 172-те чокмански рода с обхват до днес 13 284 души, от които живи 8300, от 14 поколения“, отчита Камбарев. Огромният му труд се базира на факти от църковни регистри за кръщения, сватби и погребения в периода 1914-1974 г., получени от Велина Мурджева, която живее в Париж.
„Само моето лично родословно дърво е с над 7500 кръвни роднини. Камбаревото дърво е дълго 16 метра и широко 1 метър. А съм наследник на три чокмански рода, като има и по-голям от Камбаревия. Трудно се отпечатва подобно нещо“, смее се Камбарев.
В Чокманово сега живеят едва около 40-50 души. Но когато започнал проучванията, все още имало доста възрастни хора, които му разказали безброй родословни връзки. „Тази информация сега е безценна, защото тях вече ги няма между живите, а тя е запазена само чрез мен“, отбелязва Камбарев.
Издирил и стотици междуродови връзки чрез зетьове и снахи. Стигнал до 1650 г., когато е създадено селото. Сега описанието на родословната гора в непрекъсната последователност е 148 машинописни страници. Инж. Камбарев обявява, че ще направи лично родословно дърво като награда на всеки, ако му подаде информация за най-малко 30 души от неговия или друг чокмански род.
„Всичко стана съвсем неусетно. Проучих 2400 души от Камбаревия род и се заинтересувах от рода на прабаба ми Стана, чийто род е огромен, 2800 души наследници на хаджи Тодор от клона на Хаджидимови, най-големия чокмански род. Прабаба ми е била заклет член на ВМРО, единствената жена в организацията в околията. Мъжът <210> е бил в затвора, там го пребили и тя избягала с децата си в Куклен. Така аз съм се родил в Пловдив“, разказва Камбарев.
След като завършил проучването на Хаджидимови, той подхванал рода на прапрапрабаба си Злата – Гвоздевия род. „Имам много добра професионална компютърна програма и като обединих трите дървета, се получи моето родословно дърво със 7000-8000 души. Повечето са се женили в Чокманово и селата на 5-10 км околовръст. Опитвам се да запаля хората да познават предците си. Имам доста обаждания, хората се интересуват“, казва инженерът.
Той направил и родословни дървета на внуците си до ниво прапрабаби, с обхват от 8548 души в 13 поколения назад. Проучил и около 1000 души от рода на съпругата си, която е от монтанското село Славотин.
А всичко тръгва от един човек – Камбар Бечо, чокмански кехая, който е плащал данъци за 2000 овце и за 800 декара гори, ливади, мандри. „Може ли да се каже за такъв човек, че е бил роб? В селото са имали къщи крепости, на няколко ката, имоти, много стока, имало е чокманци, които притежавали цели планини“, казва Камбарев.
Той прекрачил обаче не само границите на Чокманово, но и на страната с проучванията си. Майка му е родена в Дедеагач, Беломорска Тракия, а нейната майка е от Охрид. Баба му е от рода Спространови и с Тома Спространов са братовчеди. „Сега в Дедеагач няма българи, всички са бягали, ограбвани и бити, а останалите са вече с друго съзнание. От Спространовия род проучих 500 души. И съм живото доказателство, че България граничи само със себе си“, казва наследникът на кехаята от Чокманово.
Източник: Марица
