Novini.store Магазин за новини
Венци Мицов просто трябва да бъде чут, длъжни сме!
Музикантът и общественик Венци Мицов никога не е стоял настрани от злободневните въпроси. Днес обаче той буквално разплака хиляди хора в мрежата с думите си. Които са толкова истински, че болят. Заслужава си да го чуете. От Магазина за Новини споделяме неговото мнение без редакторска намеса:
“Не ми се пише тоя текст.
Не ми се пише не за друго, а защото знам какво ще последва отдолу и как отново ще се ядосвам, щото си нямам друга работа, но явно съм идиот и нещо не ми дава мира.
В последните дни, седмици, месеци… а бе какво лъжа, в последните години, по някакво идиотско стечение на обстоятелствата постоянно наблюдавам обществените реакции.
Правя го така – чета не статуси, а реакции под тях.
Чета не статии, а коментари във форумите.
Мнозина са ме упреквали, че си губя времето.
Но знаете ли – в последните години успявах да прогнозирам страшно много неща именно следейки по тоя безумен начин обществените нагласи.
Четях, ядосвах се, опитвах се да дам някаква смислена, обективна оценка на колективното мислене.
И в повечето случаи успявах.
Обяснявах си ситуацията с обществените нагласи именно четейки явния анонимен хейт. Защото именно в него е скрита голата истина за това къде живеем и какво е общото, колективно ниво у нас.
Днес вече не мога да отговоря на въпроса какво се случва.
Ето, комуникирам си с хора, които познавам. Знам, че те са интелигентни, много над средното ниво са.
Оказва се обаче, че ценностите вече не съществуват. За никого.
– Хора, в последните дни починаха много учители! Не е ли редно да ги спасим?
– Не, не е редно, образованието не може да е неприсъствено!
– Ама доколкото разбрах жертвите до вчера са 18. Не е ли кофти това?
– Не. Как умират хора, бачкали в магазините.
– Сериозно ви питам, човешкия живот струва ли ви се важен?
– Не! България на две скорости. Който не може да оживее, ще умре. Другите ще живеят…
Това е разговор, който водя постоянно с хора, за които имам високо мнение. И накрая в прав текст разбирам, че понеже съпругата ми е учителка, аз съм…казуалист.
Казуалист…
Тази дума ми пасва като ръкавица на длан.
Докато бях общински съветник, постоянно получавах обвинения, че съм „казуалист“. Защото се опитвах да преведа всички закони, наредби, документи и документчета към реалния живот и да ги илюстрирам с примери. Например – как да спасим присъственото образование? Като убием още 20-30-50 учители?
Ето това е моята казуалистика.
И тя е непонятна очевидно за постмодерното общество у нас. Както бе казала в един свой пост една видна лява интелектуалка – „Аз какво да направя, като някои са дебели и се притесняват от COVID”?
Знаете ли…
Живеем в мигове, които най-точно илюстрират това, в което сме се превърнали.
Превърнали сме се в армия от хора без собствено мнение, лишени от състрадание, от емпатия, от усещане за съпричастност.
Превърнали сме се в колекционери на Антистенокардин и Азитрокс.
Превърнали сме се в почитатели на информационни масиви, които се намират в Youtube и носят имена като ШОК!!! КОШМАР!!! ВИЖТЕ ИСТИНАТА ЗА ИЗМАМАТА!!! ВИЖТЕ ВИДЕОТО, КОЕТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ БЪДЕ ИЗТРИТО!!!
Превърнали сме се в разбирачи на световния ред (ахааааа, те бяха направили ваксиини, но изчакаха Тръмп да се яви на изборите и чак тогава ги пуснаха, за да не спечели той).
Превърнали сме се в онова, заради което някога лично аз ненавиждах социализма – в гадни портаджии, в маргинализирани параноици, в мразещи всичко, дори себе си несретници, за които голямата радост е да напишат на някой, споделил мъката си за загубен близък „А, платиха ли ти да напишеш тоя пост“.
Не ми се пише тоя текст.
Постоянно се чувам с болни приятели, вчера поредния ми разказа историята си – за това как не са го взели в болница, за това как около осмия ден почти се е бил предал.
Всеки ден звъня на мама, но не смея да ида да я видя, защото е на 80 и ще е изключително безотговорно да го направя.
Чета вашите коментари.
Виждам какво пишете, какво мислите. Виждам докъде се докарахме.
И си давам сметка, че свят, в който не сме съгласни да поспрем, да понамалим газта, въпреки, че това ще донесе смъртта на мнозина не е моят свят.
Да, сигурно ще оцелеем.
Да, сигурно онова природно явление Мангъров ще се окаже прав за сухите съчки.
Ама вие сигурни ли сте, че не сте от тях? Или сте убедени, че сте арийците, че вие ще оцелеете в тая „България на две скорости“.
Гледам учителите от училищата.
Гледам лекарите. Гледам медицинските сестри.
Гледам последните останали нормални и умерени хора, които се опитват да ви налеят малко разум в главите.
Гледам ги и ми иде да се разплача. И не заради себе си. Не от страх. Не и от мъка.
А от безсилие.
За тая болест, която ни е тръшнала ваксина няма да има. И лекарство – също.
И Джуди Майковиц няма да пусне филмче, което скоро да бъде изтрито.
За болестта, наречена „адска, бездънна, всепоглъщаща човешка гадост“ лечение няма. Дори Мангъров няма да ви изцели с чайче и по 3 литра вода на ден…
И с това свършвам.
Завчера една българска певица загуби брат си. Няма да казвам коя е, тя е дама, която обичам и ценя.
Попаднах на пост за загубата и в една от групите на COVID дисидентите.
Имаше 80 коментара. И бяха толкова гнусни, че, ако имах разрешително за оръжия, щях да вляза в криминалните хроники…
И понеже винаги трябва да има поуки, ето ви една.
Това не е първата епидемия, през която минаваме. Няма и да е последната.
Ако не се сетим, че точно в този момент ни е нужна състрадателност, емпатия и смирение, то тогава си заслужаваме всяка съдба.
Гледам и чета всичко, което пишете.
И ме е страх…
Страх ме е за това, че ако продължаваме в тоя дух, скоро няма да имаме нужда да оцеляваме физически”, завърши Венци Мицов.
Източник: Горещо
