Novini.store Магазин за новини
Монголия е много интересна и колоритна страна. Цялата цивилизация тук е концентрирана, наред с другите неща, както и половината от населението на страната в столицата – Улан Батор.
Има няколко сравнително големи градове, но останалите са доста малки населени места или временни поселения.
Основната цел на второто ни пътуване до Монголия беше да посетим природните забележителности на пустинята Гоби, пише български пътешественик в социалните мрежи. И разбира се, планирахме да посетим известното гробище на динозаври – пламтящите скали на Баянцаг.
Най-близкият град до Баянзаг се нарича още „портата на пустинята Гоби“ – Даланзадгад. В него можете да се запасите с провизии, да пренощувате в хотела и да хапнете в кафенето.
Но по-нататък с цивилизацията става лошо.
И когато имахме нужда да зареждаме оборудването, трябваше да търсим селище с магазин на по-близо от 100 км. И както се оказа, има такова.
Буквално 10 км. от пламтящите скали има малко селце с магазини, кафенета и множество сервизи.
Но най-много ни изненада ресторантът на единствения площад на града, където няма дори 100 къщи.
Ресторантът изглежда съвсем по монголски – това са две юрти с телевизор вътре. Едната юрта за много уважавани гости, втората за по-обикновените.
Между себе си те се различават само в интериорната украса. В по-семплите има пластмасови столове и малки маси, а в юртния ресторант за местния елит има големи маси с елегантни покривки и столове с облегалки и възглавници.
Но най-интересното е, че когато изразихме желание да обядваме, ни отказаха. Както обясни домакинята, за да хапнете тук, трябва предварително да поръчате ястия и да резервирате маса.
Ето такъв е бизнесът с ресторанти в монголската провинция.
