Гонели радиацията след Чернобил с наша бира по рецепта на учени и лекари

През 70-те и 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век има раз­ра­бот­ки на бъл­гар­ски уче­ни, ня­кои от ко­и­то са про­ве­де­ни за­ед­но с ле­ка­ри от Во­ен­номе­ди­цин­ска ака­де­мия, за бира със спе­ци­ал­ни ха­рак­те­рис­ти­ки.

Ед­ната от разработките е за пиво, което има ан­ти­ра­ди­а­ци­он­ни свойс­тва и е би­ло съз­да­де­но след ава­ри­я­та в Чер­но­бил. То­ва разказва Ива­на Ра­до­ми­ро­ва, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Съ­ю­за на пи­во­ва­ри­те в Бъл­га­рия в интервю пред „Стандарт“.

Според нея не­за­ви­си­мо от кри­за­та заради коронавируса про­дъл­жават на­уч­ни­те из­след­ва­ния на родните производители. .

„Мно­го ин­те­ре­сен е про­ек­тът на еки­па на про­фе­сор Габ­ри­е­ла Ма­ри­но­ва –  цел­та му е да се по­ви­ши ан­ти­ок­си­дан­тни­ят ка­па­ци­тет на пи­во­то с вла­га­не при фер­мен­та­ция на раз­лич­ни със­тав­ки – пър­во бя­ха пло­до­ве, след то­ва – цве­тя, а та­зи го­ди­на – бил­ки. Мно­го ско­ро ще има ре­зул­та­ти.

 Не са­мо у нас, но и в дру­ги стра­ни на­уч­ни еки­пи ра­бо­тят за по­ви­ша­ва­не на ан­ти­ок­си­дан­тния ка­па­ци­тет на пи­во­то, за­що­то хо­ра­та ще про­дъл­жат да тър­сят ес­тес­тве­ни, на­ту­рал­ни про­дук­ти,  осо­бе­но се­га, ко­га­то те­ма­та за здра­ве­то и пре­вен­ци­я­та е но­мер 1 за все­ки“, обясни Ивана Радомирова.

Според нея тен­ден­ци­и­те през пос­лед­ни­те го­ди­ни по­каз­ват, че мно­го въз­мож­нос­ти за раз­ви­тие имат две ос­нов­ни ни­ши в производството на бира.

„Ед­на­та е за не­пас­тьо­ри­зи­ра­ни­те, не­фил­три­ра­ни­те ви­до­ве пи­во. Хо­ра­та ги тър­сят, за­що­то са по-раз­лич­ни от оби­чай­ни­те и имат по-ви­со­ко ко­ли­чес­тво ан­ти­ок­си­дан­ти и ви­та­ми­ни, спо­ред на­уч­ни­те из­след­ва­ния. Дру­га­та ни­ша е за би­ри­те от по-ви­со­кия це­но­ви сег­мент. Про­даж­би­те в пре­ми­ум клас съ­що дос­та се сви­ха за­ра­ди зат­ва­ря­не­то на за­ве­де­ни­я­та и стаг­на­ци­я­та на па­за­ра през ма­га­зин­на­та мре­жа. Но то­зи сег­мент ще про­дъл­жи да се раз­ви­ва“, обяснява Радомирова.

Тя коментира и приетият още пред 1516 година За­ко­н за чис­то­та­та на би­ра­та в Гер­ма­ния, който не поз­во­ля­ва в про­из­вод­ство­то да се из­пол­зват дру­ги със­тав­ки ос­вен ече­ми­чен малц, хмел и во­да.

“ И до ден дне­шен в Гер­ма­ния та­зи заб­ра­на е ва­лид­на. Но пи­во­то мо­же да съ­дър­жа не са­мо ече­ми­чен малц, а и пше­ни­чен. В Бъл­га­рия на­ши­те про­из­вод­стве­ни нор­ма­ти­ви, ко­и­то има­ме още от 1975-78 г., раз­ре­ша­ват в би­ра­та да се сла­гат до­бав­ки, т.нар. су­ро­га­ти – ца­ре­ви­ца, ориз, сор­го. Те не про­ме­нят чис­то­та­та на про­дук­та. Мно­го чес­то ко­ле­ги­те на­роч­но ги до­ба­вят, за­що­то ца­ре­вич­ни­ят грис нап­ри­мер пра­ви по-фи­ни ме­хур­че­та­та и да­ва по-доб­ра га­зи­ров­ка.

Ос­вен то­ва има мно­го кон­су­ма­то­ри, ко­и­то пред­по­чи­тат би­ра­та да не е гор­чи­ва, а с по-сла­дък прив­кус. И у нас, и на меж­ду­на­род­но ни­во уче­ни­те пра­вят ек­спе­ри­мен­ти да съз­да­дат из­ця­ло без­глу­те­но­ви би­ри, след­вай­ки но­ва­та мо­дер­на въл­на. Има ве­че мно­го ин­те­рес­ни би­ри са­мо с

ца­ре­ви­ца, ориз, сор­го. То­ва са но­ви аве­ню­та, в ко­и­то се раз­ви­ва пи­во­вар­ство­то“, обясни още Ивана Радомирова.

В ЦИФ­РИ

 0,78 ев­ро за ли­тър е сред­на­та це­на на би­ра­та в ма­га­зин­на­та мре­жа у нас.

1,97 ев­ро стру­ва ли­тъ­рът в за­ве­де­ни­я­та за об­щес­тве­но хра­не­не, спо­ред Europe Economics, по дан­ни на Ев­рос­тат.

  42 ми­ли­о­на ле­ва са ка­пи­та­ло­ви­те ин­вес­ти­ции в пи­во­вар­на­та ин­дус­трия у нас за 2019 г.  За пос­лед­ни­те го­ди­ни вло­же­ни­я­та не са па­да­ли под 41 млн. ле­ва на го­диш­на ба­за.

  2100 ду­ши ра­бо­тят в пи­во­вар­на­та ин­дус­трия, още 30 000 са за­е­ти ин­ди­рек­тно в Хо­Ре­Ка сек­то­ра бла­го­да­ре­ние на би­ра­та. 4700 са дис­три­бу­то­ри­те на пи­во в ма­га­зин­на­та мре­жа, 9000 са дос­тав­чи­ци­те.