Да живееш втори живот: Историята на ирландеца Патрик от Равда, който се довери на КОЦ-Бургас и победи най-коварната болест

Светило в онкохирургията го оперира и го насочи към проф. Бозов и екипа му, за да получи най-добрата последваща терапия

69-годишният ирландец Патрик Майкъл Мартин от Дъблин живее втори живот, след като български лекари го диагностицираха изключително бързо и извършиха една от най-сложните онкологични операции. Патрик и съпругата му Хелън живеят постоянно в Равда от 4 години и вече са български граждани, а любовта им към Южното Черноморие се ражда преди цели 30 години.

Преди два месеца Патрик получава симптоми, а малко след това чува най-тежката диагноза – карцином на дванадесетопръстника, който е стигнал и до панкреаса. Само в рамките на 5 дни диагнозата е поставена и е изпратен в специализирана хирургична клиника във Варна, където е извършена изключително тежка операция по отстраняване на злокачественото образувание. Още докато е там, светилото в онкохирургията – проф. Даниел Костов, който е извършил интервенцията, го насочва към КОЦ-Бургас  за продължаващото следоперативно лечение чрез химиотерапия.

Днес Партик и съпругата му Хелън се срещнаха началника на Комплексния онкологичен център в Бургас проф. Христо Бозов и медицинския онколог д-р Ася Консулова, за да обсъдят как ще протече последващото му лечение.

Репортер на Флагман.бг се срещна с Патрик и Хелън, които разказаха защо са избрали България и са се доверили на нашите специалисти и как заедно се изправят пред най-тежкото изпитание в съвместния им живот до момента.

– Г-н Мартин, как разбрахте за диагнозата си и защо решихте да останете в България и да се доверите на български специалисти?

– От 4 години живеем постоянно в България, в Равда и сме български граждани. Всичко при мен се разви много бързо и успяхме много бързо да реагираме, точно защото сме в България.

В продължение на два месеца отслабнах значително – от 86 станах 66 килограма, тъй като имах усещане за киселини, гадене и повръщане, имах тежест и дискомфорт в корема. Отидох при личния си лекар, който ми изписваше различни лекарства, от които нямаше полза. След като разбрах, че не ми помагат, се насочих към болница и в рамките на 5 дни бях диагностициран. Лекарите установиха, че имам карцином на дванадесетопръстника с обхващане на панкреаса. Бяха направени всички изследвания, ендоскопия, скенер и всичко, което беше необходимо. Бях изпратен в експертен център във Варна, където се извършват подобни операции. Такива операции се правят само на няколко места в България и във Варна във Военно-медицинска болница е мястото, където бях опериран.

Такъв тип хирургия е много агресивна и радикална. След операцията се налага да провеждам и курс химиотерапия. Операцията реши проблема ми, отърва ме от болката максимално бързо.

В рамките на 5 дни Патрик е диагностициран и опериран във Варна, след което е насочен към КОЦ-Бургас, а проф. Бозов го увери, че тук ще получи най-добрите грижи

– Каква е ситуацията в Ирландия, когато човек получи симптоми на такова заболяване?

– В Ирландия, когато получиш направление за лекар, отнема страшно много време да чакаш за консултацията. Ако си спешен пациент и влезеш в болницата, може да стане по-бързо. В България обаче всичко се случи изключително бързо. Отидох в болницата на 5 май, а на 20 май вече бях изписан от болницата след операция.

– Какво предстои от тук нататък?

– Във Варна ми обясниха, че предстоят няколко цикъла химиотерапия, които е най-добре да бъдат направени в КОЦ-Бургас, заради опитния екип от специалисти, които те познават и работят отдавна. Началникът на Клиниката по хирургия в МБАЛ-Варна към Военномедицинска академия – София проф. Даниел Костов, който водеше операцията, ме насочи към КОЦ-Бургас. Той ме увери, че е работил с проф. Христо Бозов и тук ще получа най-доброто продължаващо лечение за моя случай.

Осъзнавам, че това е една от най-тежките операции заради диагнозата ми и съм изключително благодарен за професионализма и грижите, които получих. Проф. Костов е един от най-добрите онкохирурзи в България и се радвам, че попаднах в неговите ръце. В Ирландия професорите стоят нависоко и са трудно достъпни за обикновения пациент.  В България можеш да се свържеш със светила като него, да ти обърнат внимание и да те консултират бързо.

– Как заменихте Ирландия с България?

– В продължение на 30 години всяко лято идвахме да прекараме ваканцията си тук. Наемахме къща и тук бяха най-прекрасните почивки в живота ни. Затова решихме, когато се пенсионираме, да си купим къща. Двете сестри на съпругата ми също живеят тук, заедно със семействата си. Всички живеем тук и се чувстваме отлично.

– Какво работихте в Ирландия?

– Аз бях медицински работник в болница за пациенти със специални потребности, а съпругата ми работеше административна работа. Много добре познавам здравната система в родината си и мога да кажа, че разликата с България е огромна. В Ирландия няма как дори да се докоснеш до професор в каквато и да е област на медицината толкова лесно. Медицинските светила не общуват с простосмъртните, а за консултация с тях се чака много дълго време.  Още при първите симптоми аз се почувствах много зле и поради това веднага потърсихме медицинска помощ в България и стигнахме до проф. Костов и проф. Бозов.

– Как се чувствате в момента, минали са две седмици след операцията?

– В момента се чувствам много добре. Все още има дренаж, който не е премахнат, подобрявам се, но се чувствам много по-добре. Започнах да възстановявам и теглото си.

– В момента налага ли се спазване на диета?

– В нашето семейство сме флекситарианци – не консумираме месо, а единствено риба и яйца, наблягаме и на плодовете и зеленчуците.

– Страхувате ли се в момента от това, което предстои?

– В продължение на два месеца бях много зле. Чувствах се все едно умирам и ден, и нощ. Сега след операцията нищо не ме боли и усещам, че вървим в правилната посока с лечението. Мотивиран съм да го направя. Моята съпругата се грижи за мен и много се притеснява, но ще се справим.

Щастлив съм, че успях да преживея операцията, чувствам се късметлия. Знам, че операцията, която ми беше направена, е една от най-сложните и рядко има такъв успех. Вярвам, че ще имам късмет.

– Кога трябва да започне терапията?

– В рамките на 2 до 4 седмици ме увериха, че ще започне, но първо трябва да мина през онкокомисия. Различни специалисти ще обсъдят моя случай и ще ми назначат лечение.

– Как избрахте да останете да живеете за постоянно в България?

– Преди 30 години дойдохме за пръв път чрез туристическа агенция и много ни хареса България и Южното Черноморие. От тогава почти не сме почивали на друго място. Всички ходеха в Испания, а ние – в България.

През последните два месеца Патрик буквално минава през Ада, но се чувства късметлия, защото знае, че е преживял една от възможно най-тежките онкологични операции

– Какво най-много Ви допадна тук?

– Харесваме храната, атмосферата, спокойствието, гостоприемството на българите. В Равда е много тихо, с изключение на лятото, когато идват много туристи – руснаци.

– Каква е разликата между българите и ирландците, според Вас?

– Българите са срамежливи хора. При нас е прието за нормално, когато видиш някого, да му се усмихнеш и да го поздравиш. А в България никой не го прави, освен ако лично не се познава с човека срещу себе си. Това ми направи голямо впечатление в началото, но когато опознах българите, разбрах, че реално това е само маска.

– Имате ли много приятели тук в Равда?

– Да, разбира се. Ние сме малка смесена общност и много от хората, с които общуваме, са българи. Има още няколко англоговорещи семейства, но ние сме единствените ирландци. От 8 месеца съм решил и уча български език заедно с учителка. Малко ми е трудно, но няма да се откажа, много се старая.

Източник: flagman