Novini.store Магазин за новини
– Д-р Ташев, ние държим всички козове в спора със Северна Македония, а те не отстъпват в арогантността си. Защо?
– Вярно е – ние сме в силната позиция, а допуснахме, както навремето Титова Югославия, днес Северна Македония да се представя на света като жертва на български национализъм. Живял съм 4 години в Македония. Вярвайте ми – с всеки, с който съм седнал на маса и сме изпили три ракии, накрая е признавал, че е българин. Сред ръководителите на ВМРО-ДПМНЕ по времето на Никола Груевски всеки на четири очи казваше, че е българин. А на международните срещи скачат като отявлени антибългари – огромен комплекс е това нещо!
Собствениците на много македонски медии отстояват белградски и московски интереси.
Много българи искат да са инвеститори там, а проектите им изобщо не са допускани.
Македонската Уикипедия е заключена също като в Северна Корея.
– Темата „Северна Македония“ ще доминира и през тази година. Вижда ли й се краят?
– Мисля, че всички хора от двете страни на границите искат това да стане по-скоро, но едно са желанията, друго – реалностите. Темата няма как да бъде избегната. Гърция се освободи от този горещ картоф след 28 години упорита работа. За разлика от нея, България водеше непоследователна политика. Нямаше ясна позиция по македонския въпрос не толкова по отношение на неговото минало, колкото към неговото настояще. А и в момента ни липсва стратегическа визия за бъдещето. В момента на нас ни се губи времевият хоризонт.
– Къде да търсим съюзници?
– Ние не работим активно – това е нашата голяма слабост. През декември съветът на посланиците на Европейския съюз прие една декларация, с която на практика подкрепи българската позиция. В нея каза, че не може да бъдат игнорирани тези проблеми, особено този с фалшифицирането на историята. Подкрепата я имаме, но тя е на базата на една общоевропейска солидарност, без самите западноевропейци да познават същността на спора, който не е само исторически – той е икономически, медиен и е спор за състоянието на правата на човека. Репресиите след 1944 година не са секнали – тази практика на преследване на всичко българско продължи и след 1991 година. Практиката на маргинализиране на българското се наблюдава и днес, което е недопустимо за Европейският съюз. Тя не се знае и от партньорите ни в Съюза. Ако тези престъпления бъдат разкрити, доста западни политици биха се замислили дали ще подкрепят подобен режим, какъвто е в Скопие.
– На Запад се правят аналогии със страни като Белгия или Австрия. Удачно ли е подобно опростяване на този проблем?
– На Запад проблеми няма, защото тези държави имат друга историческа и политическа съдба. На Балканите реалностите са различни. Самата република Северна Македония мина през един процес на политическо предефиниране и от държава на т.нар. етнически македонци в наши дни все повече става мултиетническа държава със силно нарастване на албанския фактор. Външният министър на страната Буяр Османи през последния месец лансира две инициативи, които според него са стратегически важни. Трябва да се популяризират три договора – това са Охридският рамков договор, Преспанският договор и Договорът за приятелство с България. Докато последните два са външнополитически, то Охридският е вътрешнополитически и той постави предефинирането на Северна Македония.
Според него етническите общности, които представляват повече от 20% от населението на дадена община, техният език става официален. Така албанският става втори език в страната. Тук пак сме слаби, защото аз съм убеден, че имаме много общини в Северна Македония, където категорично над 20% от хората са станали български граждани и са декларирали своя български произход. Поради нашата пасивност ние не съумяваме, чисто практически, това да доведе до последици в езиковата ситуация. Най-малко тези хора могат да настояват тази сръбска азбука, с която днес се изписват надписите, поне за лицата с българско самосъзнание да бъде отхвърлена. И те да пишат на местния диалект, но с българска азбука.
– След 70 години грешки какви допускаме сега?
– Идеята, че в миналото хората там са били българи, после всеки тръгнал по своя път, а след 1944-та те за една вечер станали македонци. Това наше разсъждение може да е прогресивно и европейско, но ние на практика повтаряме грешката на българските комунисти. Ако погледнем декларацията на ОФ от 1943 година, ще видим, че в нея се казва, че Македония е люлка на Българското възраждане. След това, в резултат на разпокъсването на Санстефанска България, тя останала при други политически условия. Сегашната ни позиция повтаря тази на комунистите. Определени хора в нашето общество, които не са запознати с тази проблематика, опитаха да наложат своята позиция, която е дълбоко погрешна, и оттук ние загубихме стратегическата инициатива по македонския въпрос. След 1944 година до 70-те години в бивша Титова Югославия протичаха политически процеси с антибългарска насоченост, с огромни репресии, като данните показват, че има райони в Северна Македония, където 60% от населението е било репресирано. Да съпоставим тези данни със Сталинските репресии – ще видим, че в Титова Югославия тези жертви не са по-малки. А ние сме склонни да се откажем от тези жертви.
– Там продължават да мерят всичко с „по времето на Тито“ и „след Тито“. Защо?
– Ние съдим за тях от писанията в техните медии. Първо - те са контролирани. И второ - контролирани са от външни сили. Повечето им собственици са в Белград, някои са в Москва, а трети са в Будапеща. Те отстояват белградски и московски интереси. Грешката е на България, която не съдейства 30 години в Северна Македония да има независими медии, които да отразяват историческите факти. Не съумяваме да искаме създаването на специфична програма за тази страна за създаването на независими медии, чрез които да настояваме за историческата истина и да защитаваме икономическите си интереси. Много българи искат да са инвеститори там, а проектите им изобщо не са допускани. Тези, които стъпиха, бяха преследвани с чисто финансови механизми и бяха принудени да напуснат. Давам пример с моя познат Иван Янчев, който създаде компанията IT Mac, която е за разпространение на сателитна телевизия. Нещо аналогично на Булсатком.
Проблемът бе, че в този спътник бяха качени всички български програми и всички македонски. Властта в Скопие скочи ужасена – как така хората в Македония ще гледат българска телевизия! И след година и нещо съществуване бе принуден да напусне Скопие. Ето ви конкретен пример как властта преследва нашите хора. Друг пример: македонската Уикипедия е заключена. Сигурно същото го има само в Северна Корея. Тя се контролира от 12 души, които имат правата на цензори, и те не допускат корекция на материалите. Всички статии са заключени и никой не може да качва обективна информация извън тези лъжи, които са качени.
– Не допускаме ли грешка, че водим разговори за отделни исторически личности, а не за всички онези, чиито статуи на герои са на площада в Скопие? Сега само за Гоце Делчев спорим.
– Това е грешка! Ако я караме така - още 1000 години ще преговаряме личност по личност. Нещо повече, ние приехме македонския подход – не на буквално възприемане на документите, а на тяхното интерпретиране. И сега се започна един спор за Гоце Делчев. И в Македония лансираха идеята, че той е етнически българин, но политически македонец, тъй като се борил за македонска държава. Той се бореше не само за Македония, а и за автономия на Одринска Тракия, където няма нито един македонец.
Непоследователността е нашата най-характерна черта, но няма как да жертваме нашето минало. Когато гражданите на Северна Македония имат достъп до обективна информация, много от тях скъсват с македонизма и се връщат към българските си позиции. Изследвах този процес сред емигрантите от Югославия в Белгия. Дружеството „Тодор Александров“ пусна много оригинални материали през 90-те години. Много хора, които дотогава бяха македонци, възприеха български позиции. Има го и обратния процес. Мога да посоча Антонио Милошовски, който бе мой приятел. Винаги пред мен се е изявявал като българин. Като стана външен министър, зае антибългарска позиция и е с най-силните антибългарски послания на митингите против нас. Сегашният външен министър Никола Димитров е син на Димитър и Радка Димитрови – кристални българи. Димитър Димитров бе министър в правителството на Люпчо Георгиевски, издаде книга „Името и умът“, където разкри своята българска принадлежност. И неговият син да заема толкова антибългарски позиции, за мен показва как политическата система мачка хората, само и само да имат кариерно развитие.
ВИЗИТКА
Доц. д-р Спас Ташев се занимава със статистика и демография към БАН. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР, УНСС и Тракийски университет. Основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. През последните месеци с колеги от Албания и Северна Македония е формирал екип, който написа „Бяла книга“ за езиковия спор между двете страни. До месец книгата трябва да излезе на български. Тя разглежда езиковите проблеми между двете страни и фалшификациите, които се разпространяват в македонската образователна система, с които се индоктринира младото македонско поколение.
