Дъщеря ми заряза ученето и се върна на село, за да се омъжи за човек на моята възраст

Дъщеря ми се омъжи, но аз не бях щастлива от това. Уважаеми читатели. Имам голям проблем и се надявам, че споделяйки с вас, ще получа съвети, които биха ми помогнали в тази трудна ситуация.

Загубих съпруга си много млада и на практика сама отгледах дъщеря си. Въпреки че израсна без баща, Боряна е прекрасно и възпитано момиче. Преди няколко години я приеха да учи в медицинския факултет. Оставаше й един семестър, когато се случи нещо странно. Изведнъж дъщеря ми се промени, често не се прибираше у дома, оправдавайки се, че остава да нощува при приятелка. Никога досега не беше ме лъгала, затова повярвах на думите й. Една вечер ме потърси нейна приятелка.

Вероника изглеждаше притеснена и загрижена. С деликатен тон, тя ме предупреди, че дъщеря ми се влюбила в много по-възрастен мъж, който не е подходящ за нея. Когато Боряна се прибра, я поканих да си поговорим по тази тема.

Момичето ми не отрече и призна, че от известно време излиза с мъж, с двадесет години по-голям. Двамата били заедно от година и планирали скоро да се оженят. Отговорът й се заби право в сърцето ми. Двадесет години е огромна разлика. Реално погледнато, любовникът й е мой връстник. Опитах се да я вразумя, но тя отказваше да чуе аргументите ми.

В разгара на спора се ядосах и от нерви й ударих силен шамар през лицето. Боряна се разплака и тичешком се затвори в стаята си. След скандала ни изпих куп успокоителни. Оттогава започна нашата тъжна Голгота. Колкото и да исках, не можах да приема връзката им, още повече, когато разбрах, че въпросният любовник е разведен и има деца от предишния си брак. Кой нормален човек би посмял да съблазни толкова младо момиче?

Една вечер Боряна излезе и повече не се прибра.

Повече от година нямах новини от нея. От нейни приятелки научих, че все пак се е омъжила за онзи и сега живеят в съседното село. Миналия месец събрах смелост и отидох да я посетя. Но щом видях дъщеря си, едва я разпознах. Напълняла, с напукани пети, облечена в някакви стари, износени дрехи. Най – много ме заболя от сините по ръцете й. Той я бие! Позволете ми да не ви разказвам по-нататък, шокиращо е, уморих се да плача. Помолих я да го напусне, да си дойде с мен обратно у дома.

Обещах й, че всичко ще бъде наред, ако обърне гръб на този ад. Боряна се разплака, прегърна ме и тихо ми прошепна: ” Бих се върнала, мамо, но не мога! Не идвай повече, забрави ме!” Тръгнах си, ала сърцето ми остана там. Измина месец, а аз не мога да забравя разплаканите й очи и сините по ръцете.

Моля ви, скъпи приятели, посъветвайте ме как да помогна на дъщеря си.

Източник: Лична драма