Novini.store Магазин за новини
Епидемията от коронавирус и продължилото два месеца извънредно положение доведоха до тотална промяна на начина ни на живот. Напрежението и стресът се оказаха в повече както за предприемачи, чийто бизнес пострада, така и за хората, които едва свързват двата края.
Драмата около COVID-19 доведе и до самоубийството на бизнесмена Димитър Джоков. По този повод потърсихме за коментар пловдивския психиатър д-р Веселин Герев.
Още в началото на извънредното положение се стигна до масова психоза, страх от заразяване с коронавирус и социална изолация. Някъде на 40-ия ден от обявеното извънредно положение, след като хората изразходваха финансите си, страхът си обърна посоката.
Вече почти на никого не му пукаше за вируса, а за това как да се покриват ежедневните нужди и задължения. У много работодатели, на които бизнесът им се затвори, се покачиха напрежението и безпокойството дали ще могат отново да си стъпят на краката, да плащат на работниците и държавата.
Нямаше нито отлагане на плащане на сметките, нито пък някакви конкретни помощи. На хартия ги има, но се оказа, че всичко е така направено, че да не се вземат лесно. Точно това са основните фактори, които задействаха икономическата страна на заразата.
Кризата с коронавируса се оказа капката, която преля тревожността на хора, намиращи се на ръба
Много не издържат на това напрежение, а ги притискат и с плащане на кредити. Това е една от причините за отключване на импулсивни действия, сред които и самоубийство. Много е възможно случаят с бизнесмена в Пловдив да не е единствен, а да предстоят много такива. Ако има, то те ще зачестят през следващите 2-3 месеца.
Трябва да се знае, че причина за фаталното решение не е депресията. Депресиран човек рядко си посяга на живота. Тя е свързана с понижен тонус, потиснато настроение, с много неприятни и тревожни мисли. По-скоро факторът тук е рязкото покачване на напрежението и тревожните мисли, които тласкат психиката към липса на перспектива.
Ако има депресивни състояния, то те ще бъдат през зимните месеци. Сега просто повечето състояния ще бъдат тревожни и страхови. Страхът вече тотално е загърбил вируса и е насочен единствено и само към варианта оцеляване, и то на ниво финанси и живот.
Преди около 10 години отново имаше криза и тогава много хора прибягнаха към самозапалване
Подобни сценарии и закономерности се наблюдават в психиатрията през 10-12 години.
По отношение на социалната изолация и затварянето ни вкъщи в повечето случаи това води до опъване на семейните отношения и до засилване на домашното насилие, било то физическо или психологическо. Когато човек стои повече вкъщи, все ще има какъв кусур да намери на себе си и на околните. Това води до създаването на напрежение в семейните отношения.
Друг интересен феномен е постоянно подклажданият страх от всички посоки по отношение на коронавируса. Тъкмо се успокоим, че броят на заразените е по-малък от този на излекуваните, и излиза някой, който гръмко съобщава, че предстои втора и трета вълна на заболяването. Това е невъзможно.
Просто постоянно ни заливат с глупости и необмислени твърдения,
които се правят от доста слаби специалисти и доста страхливи като личностен профил. Прави се опит да се управлява един процес, който не се познава в детайли. Не са правени толкова много тестове, че да се види реалната картина на COVID-19 в страната. Склонен съм да вярвам на доц. Атанас Мангъров, че броят на реалните случаи е с 300 пъти по-висок от обявения. Това твърдение почива на научни данни.
Нека хората да не се плашат, да не се интересуват толкова много от епидемичната обстановка и да бъдат спокойни. Прекалената „информираност“ стресира много от нас. Затова трябва да насочим грижите си към самите нас, да поддържаме нужната хигиена и да опазим психиката си от ежедневното облъчване с новини за COVID-19.
