Novini.store Магазин за новини
Захари Карабашлиев, прочутият ни писател и драматург, участва в протестите през последните дни. Той написа два интересни поста по повод снощните събития, при които беше атакуван вандалски бившия Партиен дом и по чудо се размина с кървища.
Публикуваме ги в хронологичен ред без и буква редакция.
„Големите анализи ще ги чуете другаде, аз минавам да нахвърлям няколко щрихи от днес. Предупреждавам, че всякакви глупости от рода на това кой бил всъщност организирал протестите — Радев ли, Корнелия ли, Черепа и т.н… вече са изтъркани. И ужасно нелепи. Как се организират тези хиляди непознати лица?
Вглеждаш се в очите над маските и така откриваш свои познати, приятели, роднини — оказва се, че май всички сте там, а дори не сте се уговаряли. Но няма как някои да не ви е организирал. Или нещо? Така е. Протестите са организирани и ми се струва, че знам от какво — от чувството за непоносимост. За това чувство пише великият Георги Марков в едно свое есе “Чувство за непоносимост” писано в безизходицата на комунизма, припомнете си го.
Всъщност, аз дори не препоръчвам да се ходи на протести. Опасността от разпространение на COVID е вероятно най-висока тук в центъра на София, точно сега. Но чувството за непоносимост надделява, съжалявам. Нося маска и всички мои приятели и познати бяхме с маски.
Лицата на този протест: от родители с малки деца до пенсионери, от хипстъри до хора в народни носии. (Заизви се и някакво хоро в един момент.) Плакатите на протеста — от гневни и обидни до много острумни. Български флагове навсякъде. Свирки. Тъпани. Енергията е поразителна позитивна, миролюбива.
Но, внимание:
С настъпването на нощта, в 20:50 минути откъм “Леге” видях да се появяват момчета с черни анцузи, качулки, татуировки, като току що слезли от UFC боксов мач, разкършваха вратове, подскачаха че ще се качват на ринга. (Очевидно не бяха дошли за хоро.) Нямам представа какво се прави с такива глутници. Те са достатъчно очевидни, полицаите ги познават добре, често поименно… Но те влизат и се смесват с останалите, нямам представа какво правят, но трябва да се имат предвид. По едно време беше пусната огромна димка, която самите протестиращи дълго гасиха, а накрая едва успяха да изнесат някъде извън множеството.
Убеден съм в следното: тези мирни, спонтанни протести трябва да свършват преди 21 ч. Нищо хубаво не може да се случи на тъмно. Тъмнината е за злите сили.
С тях работа нямаме.
п.с. И ето откъс от “Чувство за непоносимост”, Георги Марков, 1967.
“…аз си мислех, че беше наистина невъзможно за мен да остана да живея в България и да бъда себе си. Самото живеене в страната представляваше безкрайна верига от компромиси. Дори борбата срещу компромисите беше компромисна. Нивото на отношенията между общество и индивид беше извънредно низко. И старият закон, че човек постепенно възприема чертите на онова, срещу което се бори – ми се струваше, че действа безпогрешно.”
По–късно писателят написа още един пост по темата, в който изрази отново интересна гледна точка:
Какво видях снощи пред вратата на Народното събрание? Един единствен полицай, а срещу него, внедрени в протестиращите – няколко качулати лумпени, които напираха да вандалстват и дори успяха. Защо тази ключова точка, в този ключов момент беше оставена с един полицай, когато през цялото време на протеста е пълно с униформени и цивилни? Този инцидент, който видях снощи на живо от нечий телефон се случи, след като си бях вече у дома.
Един полицай срещу качулките. Почувствах се безсилен и гневен, че този човек, нечий родител, нечий син е принуден да брани САМ вратата. Слава богу, намесиха се протестиращи, дойде и жандармерия и положението бе овладяно. Но нещата бяха на косъм.
За всички, които не сте в София – нека ви уверя, че на всеки протест има много стотици униформени. Между тях – специалисти по т.нар. агитки, ултраси и други криминалета. Тези специалисти буквално познават поименно кой кой е в тези агитки. Те ЗНАЯТ техните структури, техните лидери, тяхната командна система. Защо ги допускат? Писах вече няколко пъти за тези момчета-провокатори, виждах ги да се внедряват в протестите, забелязват се с просто око.
Защо снощи бяха застрашени здравето и живота на полицаи, които са наши братя и сестри и трябва да пазят честта на България и нейните институции? Защо дни преди това бяха потрошени от бой мирни протестиращи, които са наши деца? КОЙ има интерес от това?
В разстояние само на няколко дни живота на участващите от двете страни на протестите български граждани и български полицаи е под въпрос. В Росенец по заповед на министъра на вътрешните работи бяха изправени полицаи СРЕЩУ мирни етнически българи. А етнически турци бяха използвани СРЕЩУ етнически българи за човешки щит на един феодал. Това е като да си играеш с бенгалски огън покрай буре с барут. А българските ченгета не заслужават да бъдат обиждани, ругани, заплашвани, наранявани – 99% от тях са човечни, нормални служители и правят каквото им е наредено. Ако имат ясната заповед да се справят с агитките, могат да се справят за 24 часа. Гаранция.
Защо министърът на вътрешните работи излага на опасност живота и здравето своите собствени полицаи обаче?
От некадърност ли го прави, или така му е наредено? Не мисля, че е първото. Ако е второто – кой му нарежда на него? Разбира се, всичко това се случва със или без знанието на българския министър председател. Кой пък му нарежда на него?
Довечера ще пропусна протестите. Но на 16-ти съм там. Пазете здравето си. Носете маски. Стойте на разстояние.
Източник: Марица
