Novini.store Магазин за новини
Почивахме в турската Анталия миналия август. Трябваше да отидем в руското посолство и беше просто интересно – защо Анталия е толкова популярна по принцип и особено сред рускоезичните, така че този курорт дори се нарича град на „руски туристи“, пише разочарована туристка на блога Рыжие расСказки.
Затова отидохме там с голямо очакване! Дори не четох рецензии, така че мнението на други хора да не повлияе на възприятието ми. Исках сама да го видя, да го разбера, да го усетя.
Пренебрегвайки съветите на опитни туристи, веднага паднахме на входа на Анталия, където стигнахме по залез слънце, като изминахме път с дължина около 500 км от вкъщи.
Вместо пристъп на наслада, какъвто ми се случва навсякъде в Турция, дори в пустинята, за първи път в живота си почти изпаднах в паника: липсва ми кислород! Дишах като риба, изхвърлена на брега. Каква безсмислица?!
Без да съм паникьор, си мислех, че нещо не е наред с мен: може би това е такава неочаквана реакция на организма на радостта от идването на желаното място, дъхът ми внезапно е пресекнал в гърлото ми? Но никога не съм имала проблеми с дихателната система. И вместо от радост, бях покрито с лепкава пот, децата започнаха да хленчат и се чешат от тази пот, а съпругът ми каза, че е чувал за тази особеност на Анталия, но не смятал, че всичко е толкова лошо.
Ето защо, моят основен и единствен съвет към тези, които все още не са били в Анталия и планират пътуване до там през лятото е следният:
Запасете се не с бански и слънцезащитен крем, а с кислородни апарати като тези за гмуркане или дори за астронавти! Кислородът е полезен за вас, за да можете да се върнете у дома в добро здраве. И е по-важен от татуировките на лицето.
И забравете за грима, момичета: тялото и лицето ще бъдат мокри през цялото време.
Всъщност всичко е свързано с екстремната влажност! Не знам какви прекрасни природни условия създават толкова ужасен ефект на сауна, но топлината + влажността е непоносима. Изглежда, че ако задържите дъха си, не се движите, правилно фокусирате очите си и ги поставите на фокус, можете да видите как капчиците влага едва треперят във въздуха. Може да се почувства директно физически – нос, кожа, визуално.
Необичайно, разбира се, но мисля, че дори в ада ще е по-приятно: горещо е, но сухо, можете да живеете там. А в Анталия всички оцеляхме 3 дни. На прага на припадъка.
Първия ден, опитвайки се да намерим поне някои предимства на известния курорт, отидохме на разходка (между другото, наивно да чакате вечерна прохлада: тя е на почивка поне до октомври).
Анталия като цяло е много живописна и разнообразна, търговията е в разгара си! А изпаренията от това кипене, както изглежда, също добавят влажност.
И нощният живот също кипи! Бяхме в Стария град в 22:00, а нощният живот започва след полунощ.
Красота, нали? Ходене и ходене с часове, но прекомерната влажност прави невъзможно да се наслаждавате на красотите докрай. И е невъзможно да свикнеш с това! По-късно, когато влязохме в хотела, леко измих тениската на по-малката дъщеря, замърсена със сладолед. Прикрепих я извън прозореца. И на сутринта нещата на децата не просто не изсъхнаха, но и се влошиха от влагата през нощта. А плочките от външната страна на сградата също бяха покрити с влага, бяха мокри!
Не съм виждала това преди.
И аз си мислех, че през лятото в Анталия животът е възможен дори при климатик, но се оказа, че климатикът не решава проблема с влагата! Когато лежите потни дори след петото пътуване до душа и върху вас духа студен въздух, тогава това само по себе си е неприятно.
Като цяло за мен остана загадка защо повече от милион души са се натъпкали в такава душ кабина. Направо преброяване на мазохисти, честно!
Искам да се надявам, че през останалата част от годината е по-поносимо и усещането за асфиксия не те чака на всяка крачка. И може би някой ден ще се опитам да дам втори шанс на Анталия, но определено няма да е през лятото, а през януари. Или кой е най-студеният месец там?
