Защо по времето на соца бяхме по-здрави?

Имаше работнически болници, санаториуми и почивни станции.

В момента в здравната ни система цари тотален хаос и положението е – ако имаш пари, ще се лекуваш. Само един пакет от десет памперса за възрастни струва 10 лв. А често при лежащите болни се сменят по 3-4 памперса на ден. Е, ако вземаш 300-400 лв. пенсия, как ще караш достойни старини?

По времето на социализма държавата се грижеше за доброто здраве на поданиците си и всичко беше безплатно. Бяхме задължени да ходим на профилактични прегледи, но не проформа като сега.

Имаше училищни лекари и зъболекари, работнически болници, санаториуми, почивни станции на символични цени и всичко необходимо за превенция и лечение на хората. В храненето, което е основата на здравето, имаше БДС за храните, а в столовете имаше постен и рибен ден. И още, и още…

Целта сега, при демокрацията, не е здравето на човека, а това колко пари той може да донесе. Което води след себе си повече и по-скъпи лекарства, методи на лечение, клинични пътеки…

Днес има два вида болници. Частните са нови, хубави, с възможно най-добрите специалисти, които вземат най-високите заплати, с качествено обслужване, най-нови техники и технологии. И съответно – само заможните хора могат да си позволят да се лекуват там.

Държавните и общинските болници са стари, амортизирани, там работят главно лекари пред пенсия или съвсем млади кадри, които се учат на занаят и като станат добри, отиват в частните болници за високи заплати или в чужбина.

Та, питам се, как да сме здрави в тази ситуация?