Изповед на една вдовица: Няма нощ, в която да не са влизали в двора ми и да не ме крадат

Прескачат оградата, идват и тропат по прозореца ми след полунощ, да ме плашат. Денем ме дебнат да изляза от къщи, защото знаят, че съм сама вдовица, трудно подвижна и веднага влизат.

Каквото си харесат – отмъкват, останалото – разрушават, за назидание.

Един ден отрязаха подпорните греди на сайванта, ей го, виж, събориха го, за да отмъкнат материала. Изнесоха го за няколко дена.

Пробиха дупка в стената на гаража, за да си отворят вратата. Каквито машини имаше останали от покойния ми съпруг, всичко откраднаха.

Тая дупка в оградата виждаш ли я? Наскоро я пробиха, за да ме гледат през нея и да чакат да изляза от къщи. Не остана стая непретърсена и неограбена…

Лятно време овошките берат, влизат посред бял ден при все това, че съм навън, на двора и ги гледам.
Всичко опустошиха. Полицията вдига рамене – нищо не можела да направи. „Охранителната“ „патрулираща“ фирма – също.

Така съм от години и никой не ми обръща внимание, никой не иска да ми помогне. Само казват „добре“ и ме отпращат“

Така е в селата в с малко българи в цялата страна.