Novini.store Магазин за новини
Ако през отпуската си се чудите кое непознато място да посетите, може да отидете в манастира „Покров Богородичен“, който е разположен в свищовското село Царевец. Там се намира икона на Богородица, която унищожава магии и помага на жените да заченат.
За чудотворната й сила зная още от времето, когато живеех в Свищов и с мама, и татко посещавахме Светата обител, за да си налеем вода от чешмата в двора.
Не бях идвала близо 10 години в любимия град. След морската ни отпуска реших да посетим града, пълен със спомени от детството и младостта ми. Отбихме се и в манастира, който е на около 600 години. Той се намира в живописна местност в недълбок дол, като мястото е със силно геомагнитно излъчване.
Завладяваща тишина, нарушавана само от вика на самотна птица и скърцането на игличките под подметките ни, цари на това място. За да стигнем до манастира, минаваме покрай паметника на Николай Иванович Пирогов великия руски лекар, хирург, анатом, естествоизпитател и педагог, който по време на Руско-турската война осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението на войниците. Осигурява войнишко облекло, пълноценно хранене и топло презимуване на ранените и болните във военновременните болници.
В двора ни поздравява мила монахиня, която въпреки, че не е ден за посещение, ни приготвя липов чай. Отпиваме от топлата напитка, която ни разхлажда в жаркия ден и се потапяме в легендите за прочутата чудотворна икона на Света Богородица. Говори се, че тя притежава силата да помага на молещите си обладани от магии жени, които не могат да заченат.
Лекува и тежки очни болести
Черквата „Св. Успение Богородично“, разположена в двора на манастирския комплекс, е обвита в пищна зеленина и много цветя. В оградено място пред двора на храма има неголям каменен олтар. Непосредствено до него е изворът, чиято вода се смята за лечебна и от която си наливат хората от района. Позната е била още от времето, когато е съществувал римският град Нове, разположен до днешен Свищов. В района на манастира по време на Руско-турската освободителна война се е разполагал и Великият княз Николай, брат на руския император Цар Освободител Александър II.
Няма запазени сведения кога е построен манастирът, както и за неговия най-ранен период. Предполага се, че е издигнат върху мястото на древно тракийско светилище, и че е бил разрушен по време на турското робство и след това наново изграждан. Тук са намирали убежище Георги С.Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър, Филип Тотю,и др. От манастирското скривалище имало таен проход, който извеждал в близката гора. Сега този проход и скривалището са затрупани. Една от идеите е те да бъдат възстановени и да могат да се посещават от гостите.
Обителта е изцяло обновена през 1894 г.
В днешно време в Свищовския манастир няма монашески живот, поддържан е от отец Христо и съпругата му презвитера Мария.
Иконата на Богородица също има своята интересна история. По време на едно от опожаряванията и разрушенията на манастира тя е била укрита от монаси. Легенда разказва за откриването й от овчарче и връщането й в храма. По пътя си то намерило и пеленаче, което взело със себе си и оставило в манастира. По-късно момченцето пораснало и живяло до края на живота си в светото място. Оттогава се смята, че Богородица помага на двойки, покосени от черна магия, които не могат да имат деца.
За силата на прочутата икона вече се знае по цял свят. Пред нея са се молили католици, протестанти, мюсюлмани и будисти.
За силата й знаят в Япония, Италия, Австрия
Германия, Турция и други страни и много чужденци посещават манастира, за да се помолят пред Богородица.
Съществуват няколко легенди, свързани с манастира. Една от тях гласи, че богатият и влиятелен влашки княз Кантакузин, грък по произход, който бил изпратен от султана за управител на васалното Влашко, след изтичане на мандата му бил повикан в Цариград. Научил обаче, че негови врагове са подготвили убийството му, когато стигне в столицата. На връщане от Влашко, князът спрял в Свищов, останал там и вдигнал със свои пари разрушения стар манастир до града.
С божията помощ и във времето успял да се справи с интригите в султанския двор и да се оправдае. Бил назначен отново за княз във Влашко. Така Господ се отблагодарил за богоугодното дело. Много е вероятно тази легенда да е подплатена и с историческа достоверност, тъй като е известно, че представители на фамилията Кантакузини са редовни дарители на български черкви и манастири.
Друга легенда разказва, че през 16-17 век пък на турчин от Одрин, чиято жена била бездетна и сляпа, се явила Богородица и му казала да измие лицето на жена си с вода от манастира. Така и направил. Жената веднага прогледнала, а само след година родила и първото си дете. Съпругът й решил да се отблагодари за стореното чудо и направил златен обков на короната и ръката на иконата на Богородица. Един ден през лятото в манастира дошла туркинята Йълдъз с двете си внучета, които постоянно боледували.
Децата преспали в черквата под иконата на Божията майка и оттогава болестите завинаги ги напуснали. Друга туркиня от Анадола, известна със своята невиждана красота, също нямала деца. Когато посетила манастира и видяла чудотворната икона, толкова много завидяла на красотата й че решила да я загрози и отчупила кутрето на дясната й ръка. След една година родила дете без пръсти на ръката. Върнала се разкаяна. Молила се, плакала. Когато се прибрала при детето, пръстите му били израснали, но без кутрето – за назидание.
Още една история се разказва за липсващото до ден днешен златно пръстче на Богородица.
Преданието гласи, че то било откраднато от румънска знахарка – шарлатанка. Тя си мислила, че ще й помага да врачува. Но когато си тръгнала с лодка по Дунава, тя се разцепила и румънката се удавила. В по-ново време чудотворството й е засвидетелствано в разказите на миряните. След молитва в божия дом през 2007-а, видеозонът на варненско семейство показал тризнаци.
Бебетата били кръстени преди дни на светото място. Влизаме в черквата и заставаме с благоговение пред чудотворната икона, която и до днес чака някой да й върне отчупеното пръстче. Но може би в друго време, с друга история…
Източник: Дума
