Йога учителя Христо Илиев: Най-заразната епидемия е болестта наречена припряност

„Истината винаги е достъпна. Но тя, истината, никога не е около теб – тя винаги е била в теб. Затова не можеш и да я видиш – защото винаги я търсиш там някъде навън – в книгите, в медиите, в другите, в живота около теб – а тя винаги е в теб.

Тя винаги е била вътре в теб – но ти никога не ходиш там”, казва йога учителят и скулптор Христо Илиев, който работи и преподава в град Добрич. За него цялостната Йога-практика е израз на дълбоко уважение към най-великия дар, който е получил от Живота – този си живот. И този дар включва както тялото, така и дишането, както ума, така и Духа. Свързахме се с за да почерпим от неговото смирение, благост и мъдрост. Този път си говорим за истината и за виждането на нещата не с очите, а с Духа.

„Ти познаваш къщата, в която живееш, познаваш града, в който живееш, но не познаваш пътя към себе си, защото никой не те е учил на това, защото никой не е заинтересован от това, защото ако познаеш себе си, ще осъзнаеш както лостовете, с които другите те манипулират, така и онези, с които ти сам се манипулираш. И тогава – как ще продължат да те манипулират другите? Става невъзможно”, пише йога учителят в книгата си „Фрагменти от цялото”.

Казва, че истинското познание не е в интерес на обществото. Защото дори и някой друг искрено да е заинтересован от това ти да навлезеш в себе си, никой освен теб не може да познае улиците, уличките и „слепите” късъци на Душата ти по-добре от теб. Но и ти не ги познаваш, защото, за да ги познаеш, трябва да влезеш в определено състояние.

Какво е това състояние?

Думата „състояние” е много важна, тя е ключова дума. Състояние, не означава просто някакъв вариант на умствените ти състояния. Това е едно много особено преживяване.

Може хиляди пъти да се сблъскваш с истината, може хиляди пъти да минеш през нея и никога да не я видиш. Никога да не повярваш, че тя съществува. Защото не си в необходимото състояние. Когато си в това състояние, можеш да видиш нещо, което досега никога не си виждал, а то винаги е било пред очите ти. То ти се е усмихвало, но ти не си го виждал. Когато си в това състояние, можеш да направиш нещо, което никога не си могъл да направиш. Нещо, което дори не си подозирал, че е възможно да се направи.

Може би е свързано с онова състояние, при което по божествен път идва дарбата да творим?

Ще ви отговоря така – веднъж един критик се възхищавал на творба на гениалния Бранкузи… „О-о, маестро, как сте го направили това!?”, а той отвърнал: „Това не е проблем. Не е проблем да направиш една творба – проблем е да влезеш в състоянието, при което тя става. Влезеш ли в състоянието – тя става от само себе си.”.
Проблемът не е правенето – проблемът е да влезеш в състоянието, при което не ти създаваш творбата, а тя се ражда сама. И ти се превръщаш само в свидетел и изпълнител на състоянието.

Казвате, че да си в състояние значи да си в състояние на виждане?

Да, това не е обичайното виждане с двете очи. Не, не… Това е друг тип „виждане” – това е даршан, виждане на нещата не с очите, а с Духа – виждаш ги от друг ъгъл, от друга перспектива, с друг аромат, с друго чувство… По друг начин, различен от обичайните ти възприятия… Само когато го преживееш, ще разбереш, че това не е резултат на някой от многобройните варианти на ума ти, а е нещо ново. Не можеш да си го измислиш. То се ражда! И ти ще го познаеш и ще осъзнаеш, че се е родило нещо ново. Точно така, както постоянно виждаш твоите приятели и познати: макар и с различни дрехи, те са все твоите познати, твоите приятели. Познаваш ги отпреди… Но когато видиш едно новородено дете, ти знаеш, че това е нещо ново, нещо различно от всичките твои приятели и познати… Така се случва и когато влезеш в състоянието – ражда се нещо ново, виждаш по нов начин, усещаш по нов начин, осъзнаваш по нов начин. Да, въпросът за истината е всъщност въпрос как да влезеш в състоянието!

Малцина ли могат да го постигат?

След като само малцина могат да го постигат, изглежда, че вратата към него е не само добре замаскирана, но и здраво залостена… И затова повечето хора я подминават, без изобщо да подозират за съществуването й. А друга част от хората, които по някакъв начин научават за нея, се опитват да я отворят с … ритници. А вратата всъщност не е заключена, не е и отворена, защото тя изобщо не съществува. Някъде там навън. Преградата на вратата не е навън, преградата е вътре в теб. Ти толкова отдавна си заключил душата си с дузина ръждясали катинари, катинарите на втвърдените ти представи за себе си и за света, че даже вече не помниш къде са ключовете. Отдавна си ги загубил, даже си забравил и да ги търсиш.

Няма заключена врата – има само ум, който сънува. Когато се събудиш – и вратата ще изчезне. Да, парадоксът е, че врата няма, но има ключ.

Къде е ключът?

Ключът е медитацията. Медитацията е ключът към състоянието. Медитацията е ключът към новите нюанси на състоянието, към новото виждане – даршан. Ключ да навлезеш в себе си, но и ключ да излезеш от себе си, от черупката на егото си, с което си се отъждествил. И запомни – състоянието на медитация не можеш да го насилиш, то ще дойде не когато го искаш, а когато си готов за него. Научи се да чакаш, защото по света има хиляди болести, но най-заразната епидемия е болестта наречена припряност.

Почти всички хора са болни от припряност. Сякаш просто нямат търпение да се заразят с… нетърпение! Медитирай всеки ден. Първо се излекувай от припряността си, а после ще дойде и състоянието.

Източник: Портал 12