Novini.store Магазин за новини
Политическият въртоп, разлюлял България в последните седмици, ще сложи край на ерата на анонимниците, които години наред използваха участието във властта единствено за собствения си кяр.
За да оцелеят, на партиите от статуквото ще се наложи да изтеглят от първите редици мижитурките и да заложат на популярни, неопетнени и наистина влиятелни лидери на мнение. Партиите тръгват на лов за светли личности. Проблемът е, че у нас те са като белите лястовици – срещат се рядко и обикновено летят сами.
Моделът на лидерите, които сами могат да изстрелят във властта цяла партия, си отива, каквото и да си мислят по въпроса президентът Румен Радев, Мая Манолова и Слави Трифонов. Идва ред на онези проекти, които могат да обединят около една идея хора с безупречна репутация и експертиза, които имат умения и кураж да отговорят на управленските предизвикателства.
Такива българи има. Въпросът е колко от тях са готови да загърбят бизнеса или професионалната си кариера, за да поемат по трънливия път на политиката. А голямото предизвикателство пред новите кандидати за слава в следващите месеци ще е да убедят тези знаещи и можещи българи, че усилието си струва.
Ако не успеят, парата на днешните протести пак ще отиде само в свирката. А на следващия парламентарен вот, извънреден или редовен, ще станем свидетели на поредните избори под индиго.
Бойко проветрява ГЕРБ на затворени прозорци
Премиерът Борисов отдавна е показал, че няма милост към своите, когато разбере, че са нагазили лука при употребата на властта или пък с високомерие и гьонсуратлук дразнят народа. Миналата година лидерът на ГЕРБ не се поколеба да отстрани от партията най-доверения си доскоро човек, поемайки риска да прати един сърдит човек в лицето на Цветан Цветанов в отбора на други сърдити и доста поогладнели напоследък хора.
Проветряването в ГЕРБ засега изглежда невъзможно, защото местните координатори здраво са залостили вратите и прозорците. След смяната на двама-трима областни координатори, демонстрирали през годините прекомерна близост с Цветанов, ремонтът зацикли. Сега въпросът е дали Борисов ще продължи.
Преди местния вот той призова листите за общински съветници да се напълнят с млади, активни, интелигентни, авторитетни и можещи хора. В отговор обаче получи предложения, пълни с правоверни на местните лидери партийни калинки. Номерът мина, но едва ли подобна тактика ще е успешна при сегашното озверяване срещу ГЕРБ. За следващите парламентарни избори, независимо дали ще са тази есен или напролет, ще е нужна промяна.
Ако не отвори партията за широка гражданска квота, Борисов има само два полезни хода – авторитетни „парашутисти“, които да дърпат листите, или оголване на местната власт с изпращането на цялата тежка артилерия от кметове, районни кметове и зам.-кметове в парламента.
БСП е напът да прегори още на загрявката
Бърза оставка на кабинета ще е най-неподходяща за БСП. Социалистите оставиха лидерската битка в партията за 12 септември, а това може да е фатално при избори наесен, на които Столетницата да се яви изтощена и още по-разединена след ожесточената вътрешна война.
Патриотите в парламента, само с нов допинг
ВМРО и НФСБ най-малко от всички в момента искат оставка на кабинета, защото знаят, че тепърва им предстои да носят негативите на участници в управлението. За сегашната им роля на балансьор и патерицата на бъдещата първа политическа сила кандидатите са много. На всичко отгоре място под патриотичното слънце вече търсят половин дузина български популисти.
За да влязат в следващия парламент, на ВМРО и НФСБ освен единение и пълна мобилизация ще е необходим и нов допинг. Атака вече е вън от играта, но пък „Воля“ на Веселин Марешки може да освежи значително една бъдеща патриотична коалиция.
ДПС решава кой да кара влака
С явно или неявно участие във властта, ДПС си остава непреодолим фактор в българската политика, а тази ситуация няма да се промени и след поредните парламентарни избори. Електоралната подкрепа за движението е все така стабилна, което дава правото на ДПС да има тежката дума, когато се решава кой ще кара влака.
Няколко нюанса синьо
„Да България“ изглежда най-големият печеливш от днешната ситуация на площадна демокрация. Хората на Христо Иванов се разпознават добре в редиците на протестиращите и този път редят добре предизборния пасианс. Това ги прави да изглеждат сигурни участници в следващото управление, ако обаче успеят да преодолеят противоречията с останалите десни и успеят да ги обединят в единна коалиция за следващия вот. Профилът на хората в новата десница е най-близък до това, за което настоява днешното множество по площадите – млади, честни и амбициозни хора, подготвени да участват в бъдещо програмно правителство.
Новите играчи – все отбор Водачи
Социолозите все още мълчат по въпроса какъв е потенциалът на новите играчи, ако изборите за парламент са днес. Засега капкомерът засича най-добре Слави Трифонов, който обаче все така бърза бавно към политиката. Проблемът е, че телевизионерът не казва много по основния въпрос иска ли да влезе във властта и какво точно иска да прави в нея. Слави едва ли се вижда в ролята на министър-председател, а не е ясно и какъв е идеалният премиер според него.
За разлика от Слави, Мая Манолова има ясен отговор на този въпрос, защото е видно, че вижда единствено себе си като човек, който може да се справи с управлението на държавата. Някогашната парламентарна фурия натрупа сериозен политически опит, но отсега се вижда, че и тя ще има проблеми със светлите личности в екипа си.
Цветан Цветанов засега също мълчи по важните въпроси за бъдещото управление на страната и пази в голяма тайна хората, на които ще разчита в новия си проект.
Карето на Водачите се затваря от президента Румен Радев. Той пък изобщо не говори за политически проект и не е ясно как смята да повлияе на българската парламентарна демокрация, която се подчинява на други закони от площадната. Там размаханият юмрук към опонента не е средство да се налага цивилизационен избор на нацията.
Сигурно е едно – ако искаме промяна, трябва да я търсим не в смяната на политическия модел, а в промяна на морала на политиците.
