Novini.store Магазин за новини
Когато се замисля над живота си и колко бързо се хванах в мрежите на този насилник, изтръпвам от ужас. Може би защото бях толкова млада, наивно му подарих сърцето си. А имах ли наистина шанс?
Забременях едва на 18 години и два месеца по-късно, облечена в бяло, застанах пред брачния олтар, обещавайки да обичам бъдещия си съпруг в болест и здраве, докато смъртта ни раздели. За съжаление няколко часа след като родих, синът ми почина.
Съсипана от мъка не забелязах резките промени в настроението на мъжа ми и не осъзнавах, че ми предстои да се сблъскам с най-тъмната му страна. Неусетно се присламчих в неговия малък свят, където той бавно, но сигурно започна да ме изолира. Стъпка по стъпка затвори всички врати към мен, докато накрая останах без нито един приятел.
Две години по-късно се роди вторият ми син. Помислих си, че сега ще бъдем истинско семейство, но вместо това съпругът ми започна да ме ревнува от детето. Когато на бял свят дойде и дъщеря ми, вече не не се страхувах за себе си, а за рожбите си. За да ме контролира и манипулира, Слави взимаше децата и посред нощ изчезваше с тях. Съкрушена му обещавах да бъда послушна.
Не можех да рискувам да загубя сина и дъщеря си. Изминаха години в страх и ужас.
Нямах право да разговарям с колегите си, да се събирам с близки и роднини, нито да излизам без негово позволение. Живеех изолирана, хваната в капана на страха. При всеки опит да се преборя за свободата си, мъжът ми ме изхвърляше на улицата заедно с децата.
Няколко години по-късно се разболях психически. Страдах от паническа тревожност и получавах нервни кризи. Спрях да се храня и тялото ми започна да линее. И тогава се случи нещо, което преобърна целия ми свят. Шефът ми ме забеляза. За първи път в живота си се осмелих да се доверя и да разкрия ужаса, в който живея.
Ако не беше той, днес нямаше да съм жива! Благодарение на подкрепата му, се изправих срещу тиранина и поисках развод. Докато траеше делото, Слави използваше дъщеря ми, за да ме манипулира и заплашва, но за щастие този път не бях сама. Разликата беше там, че сега имах приятели, а и децата ми се опълчиха срещу баща си.
Днес работя като помощник-възпитател и в същото време успешно се боря с нервните си кризи. Споделям историята си с читателите, за да им вдъхна надежда, че изход винаги има. Не мълчете, споделете с близки и приятели, ако сте жертва на насилие. Само така ще оцелеете.
