Novini.store Магазин за новини
С пандемията Господ ни удари шамар, защото много грехове сме натрупали, казва бай Манчо, който е хванал в чешми над 300 извора из Родопите.
„Коронавирусът е шамар, че сме си го заслужили, с много грехове сме и много сме прекалили! Доста хора не вярват в Господа, както и да го наричат по име. Спомни си що животни изтрепаха заради чумата, ето ти чума! И сега покрай сухото гори и суровото и добрите хора страдат.“ Така нарежда бай Манчо.
86-годишният родопчанин се прочу като ловец на вода. От началото на тази година обаче закъсал с очите и трябвало да се оперира от пердета. Затворен съм, като сляп, чакам в края на месеца да ми направят операциите и да тръгвам по баира да търся вода, без нея не мога, казва чудакът. Добродушен към всички, той не иска пари за изворите си.
„Водата и хлябът са най-близо до Господа, по-нататък са светците. Но си играем с водата, не я пазим чиста, имаме много грехове към нея. Водата ни е дал Господ да е в изобилие за всичко живо. Затова и никога не съм искал пари за извор, а колко води съм пуснал. И намаляват водите, заради греховете ни към нея, Библията пише, че водата ще свърши“, реди бай Манчо.
Вярва, че коронавирусът е наказание, че сме лоши. „В едно село живеели много лоши хора, крадели, убивали, изнасилвали. Отишли от селото при Господа и поискали да накаже лошите. А той ги попитал: Защо вие не ги накажете? Позволяваме злините и затова страдаме. Но Господ е милостив, ние сме му като деца. Той е дал вируса, той ще си го вземе“, казва родопчанинът.
Бай Манчо се моли и в черква, и в джамия. И всяка молитва завършва с „Амин!“. Благият старец вярва, че свети Никола е светецът на водата, затова най-много почита него.
„Смолян няма да закъса за вода. Само иска работа, пари и откриване. Мен ме е надарил Господ по тази линия. Като разтворя багета, се въртя до 200 метра наоколо. Най-големият извор е силата на водата и аз вървя по него. Отивам, откривам го, меря му дълбочината колко ще копая надолу.
Водата излиза повече от ниското. А мен ме дърпа самата вода. Чувствам я като ток. Годините викат: „Спирай“, обаче още ще се мъчим. Докато съм жив, с води ще се занимавам. И в Гърция, и в Израел, на Божи гроб ме заведе водата, чак до река Йордан. Доволен съм много“, казва бай Манчо.
Едни го приемат за луд, много други обаче му вярват и помагат с пари и машини да прокарва живителната течност към поредната си чешма. Когато беше на 80 години, той сам прокара 6.3 километра водопровод през баирите, за да направи чешма над смолянския квартал Райково. Взима едва 200 лева пенсия.
„Цял живот единствено са ме крепили работата и водата. Ако легнеш да мързелуваш, и вече си болен. Никога не съм гледал какво ще ям, първо ми е било да си свърша работата и тогава да хапна каквото има. Повече суха храна ям – сирене, маслини, хляб“, споделя родопчанинът.
Бай Манчо е родом от село Кокорово до Смолян. На 7 години щял да умре, бил тежко болен, ала баща му го завел на теке (молитвен дом) на най-високия връх в Родопите – Перелик, на 2191 метра. Поверието било, че който преспи там в определен ден през годината, оздравява. И аз оздравях, заявява бай Манчо.
Признава обаче, че и много ядове не е имал в живота. Оженил се за „вносна“ жена. Съпругата му била гъркиня, от ксантийското село Исьорен. Бай Манчо работил само две години към ВиК, в ТКЗС-то, после станал кантонер. Над 20 години бил шофьор, зареждал с хляб магазините в Смолян. Вдовец е от близо 30 години, има три момичета и две момчета, внуци и правнучета. Откакто е вдовец, живее сам във вила на три километра над Смолян и слиза пеша до града всеки ден.
Убеден е, че Господ му е дал дарбата да търси вода и затова го държи жив. Въоръжението му са две завити на прав ъгъл пръчки – багети. Посочва, че неговите са от месинг, защото този материал „хващал“ биомагнитните вълни по-добре. А бай Манчо усещал биотокове над извора – идвал му „ток“. Вода търси от малък, гледал от старите хора, пък и баща му давал акъл, та се научил. Знае, че е важно да направиш извора, а чешмата не доглежда дали е ефектна на външен вид. По цяло лято не спира с километри да обикаля планината в търсене на вода.
Хора от целия регион го викат да им търси. „Водата е свята. Където е тя, има светци наоколо. Вие я чувате да клокочи, а тя всъщност говори. На мен ми дава видения. И баба Ванга го усети. Три пъти съм ходил при нея, а тя ми викаше: Защо идваш при мен, ти си „виждаш“. Отговарях, че нямам нейната сила“, нарежда бай Манчо. Ала не спира да реди, че водата отмива всички болежки, а този, който прави хаир, не се разболява. Извор, хванат от скала, смята за най-чистата и свята вода, тъй като никога не е била ползвана и замърсявана.
