С приятеля ми Петър живяхме заедно на семейни начала цели пет години. Още от самото начало на съжителството ни, той ме предупреди, че не иска да се женим, а за деца и дума да не става.
Предложението му ме устройваше, затова приех, без да се двоумя. Животът с Петър беше вълнуващ и прекрасен: пътешествахме много, купонясвахме с приятели, посещавахме изложби и филмови премиери. Всяка сутрин през тези пет години се събуждах, без да знам какво приключение ми е приготвил днес. За мен Петър беше най – невероятният човек: образован, чувствителен, смел, силен.
Сега знам, че розовите ми очила са били в гигантски размер.
Но преди два месеца разбрах, че той ще се жени. Оказа се, че приятелят ми е преспал с някакво момиче и сега тя очакваше дете от него. Ядосана го попитах, какво му пречеше след толкова години съжителство да се оженим и да имаме дете, а той най-невъзмутимо отговори, че причината била в мен. Страхувал се, че мога да го напусна, ако ми предложи брак.
Но това не е всичко.
Петър заяви, че бракът му ще е чиста формалност, просто не искал бъдещото му дете да расте без баща. Обичал само мен и нямал намерение да се разделяме. Смачкана от мъка реших да споделя проблема с татко.
След като ме изслуша, баща ми остана напълно спокоен, но на другия ден партньорът му ми предложи работа в чужбина.
Вече три седмици съм далеч от Петър и фалшивата му любов. Нямам време да мисля за него и болката от измяната бавно започна да утихва. Сега отново имам интересен и вълнуващ живот. Но този път благодарение на човека, който винаги ме е обичал с цялото си сърце и душа.
Благодаря ти, татко!