Преди година заминах при дъщеря си, която живее в чужбина. Наскоро Катя беше родила и нямаше кой да й помага с бебето. Там останах няколко месеца.
Докато аз наглеждах домакинството и внучката, Катя ръководеше бизнеса на съпруга си. Мислех, че са доволни от присъствието ми, но се оказа, че греша.
Една вечер зетят ми заяви, че достатъчно съм им гостувала и е време да си стягам багажа. Но когато се прибрах у дома, разбрах, че и там няма място за мен. Използвайки отсъствието ми, синът ми си бе довел жена, без да се консултира с мен. Новата му приятелка очакваше дете и тъй като и двамата нямаха пари за квартира, решили да се настанят в моето жилище.
Какво можех да направя? Да прогоня собствения си син от апартамента?
За съжаление е трудно няколко човека да съжителстват заедно в гарсониера. Тясно е, а това създава конфликти. Обадих се на дъщеря ми, за да й обясня ситуацията. Помислих си, че може би ще променят решението си и ще ме оставят да се върна. Но не. Тя дори не ме изслуша. Много бих искала да отворят сърцето си за мен.
Те имат огромна къща, голям двор, беседка и въпреки това не намериха място за една майка. Сега се налага да спя в кухнята на малък диван. В ранните следобедни часове, за да не се пречкам на снахата, ходя на пазар, посещавам приятелки, и се прибирам късно вечер.
Но каквото и да правя, жената на сина ми не ме харесва. Не разговаря с мен и всячески избягва присъствието ми. И през ум не ми е минавало, че на 60-годишна възраст ще се окажа натрапница в собствения си дом.