Novini.store Магазин за новини
Сава Велчев, по-големият син на известния варненски адвокат Пламен Велчев, за когото скоро се събираше плазма, се прибра при семейството си.
Трагедията във фамилията обаче е голяма, защото COVID-19 отне живота на майка му и по-малкия му брат през ноември в рамките на 6 дни. Пред Dir.bg той разказа за битката си с болестта.
– Г-н Велчев, вече се прибрахте при семейството си, след като преборихте коронавируса в доста тежка форма. Как се чувствате?
– Здравейте! Да, вече съм при семейството си. С всеки изминал ден се чувствам по-добре.
– Разкажете за цялото протичане на болестта при вас. Знаете ли как се заразихте?
– Не мога да кажа от къде съм се заразил. На работното си място сме спазвали всички предписания на здравните власти (маски, дистанция, дезинфекция и т.н.). В магазините по същия начин сме спазвали всички мерки. Другите членове на семейството ми (съпругата и децата ми) не са болни.
Майка ми, баща ми и брат ми също спазваха всички противоепидемиологични мерки. Майка ми доста се страхуваше от болестта и се пазеше, рядко излизаше от дома. Баща ми е адвокат и професията му е свързана със срещи с хора, но и той се пазеше. Брат ми живееше отделно, но, доколкото сме говорили, и той се е пазеше.
– Какви бяха първите симптоми и имате ли придружаващи заболявания?
– При мен болестта се разви по следния начин – висока температура – до 39.7 градуса. Направих си PCR тест и резултатът беше положителен за CoVID-19. След ден се появи и задух. Направих си рентгенова снимка – оказа се, че имам двустранна пневмония. Тогава потърсих помощ в лечебно заведение. Нямам придружаващи заболявания.
– Кога усетихте, че трябва да влезете в болница? Какво се случи там?
– След като усетих, че имам задух, разбрах, че нещата отиват на зле и затова се обърнах към лечебно заведение. След приемането ми в болницата ми направиха изследвания и започнаха да ме лекуват – през целия си престой бях на кислород. С всеки изминал ден се чувствах по-добре, но след поредните изследвания, които ми направиха, лекарите прецениха, че ще имам нужда от вливане на плазма.
– Ден след ден борба с вируса. Какви мисли минават през главата на човек в подобни моменти?
– За кончината на брат ми разбрах на 2-3 ден от престоя си в болницата. За 6 дни загубих половината си семейство. В този момент се почувствах смазан. Но след няколко часа в мъка и размисли си помислих, че и мен може да ме повали. Разплаках се и си казах, че заради децата, съпругата ми и баща ми няма да се предам.
– Баща ви написа пост под формата на зов за помощ в социалните мрежи, които предизвика много положителни реакции. В крайна сметка дарената плазма ли ви помогна най-много?
– В кампанията за търсене на плазма за мен се включиха много хора. Съпругата и баща ми бяха първите с призив към обществото. Чрез споделяне в социалните мрежи се включиха много от приятелите на брат ми, мои колеги, познати и непознати. В кампанията се включиха и телевизии, интернет издания на вестници, информационни сайтове. Новината се разнесе мълниеносно. Не очаквах да се получи толкова бързо. Благодаря на всички, които помогнаха това да се случи. Мисля, че за по-малко от ден имаше вече дарители – до колкото знам от цяла България – София, Пловдив, Бургас, Велико Търново и други градове. Не мога да кажа дали плазмата е помогнала най-много, това могат да кажат само лекуващите лекари, но според мен доста помогна за лечението ми – поне такава беше нагласата ми заради мен, заради семейството ми и заради всички хора откликнали да помогнат.
– Как опазихте семейството – съпругата и децата си, чисто здравословно и психически?
– Чисто здравословно – още от начало с повишаването на температурата ми се изолирах в една от стаите. За мен се грижеше само съпругата ми. След това отидох и си направих PCR тест и като се прибрах продължих с изолацията. На следващия ден разбрах, че съм положителен за CoVID-19. Това стресна всички ни – все пак всеки ден слушаме и четем колко са заразените, колко за тежките случаи, колко са починалите и колко са оздравелите. Първоначално си помислих, че и аз съм вече част от тази статистика, но след секунда си казах, че аз ще съм от оздравелите. След влизането ми в болницата постоянно държах връзка със семейството ми, роднини и приятели, които всеки ден ме окуражаваха.
– Как го изживяха те всичко това, което ви се случва?
– С всеки разговор усещах тяхната тревога и ги успокоявах, че съм в добри ръце и щом съм под наблюдение съм наполовина излекуван. Трудно им е било. Децата ми са малки и не осъзнават какво се е случило – единият ми син е ученик, а другият е в детската градина. Сега с това on-line обучение трябва да се обърне малко повече внимание на децата. Съпругата ми се грижеше освен за децата и за мен. Със сигурност й е било доста тежко, но тя е силна жена и се е справила отлично.
– Съболезнования за кончината на майка ви и брат ви? При тях как започнаха нещата?
– Не мога да кажа как се е развила болестта при майка ми и брат ми, тъй като не живеем заедно. Всеки ден се чувах с майка ми. Тя ме успокояваше, че е добре и ще се справи, но усещах уплахата й. Тя беше диабетичка и се страхуваше, понеже е в рисковата група. И въпреки всичките мерки, които вземаше – маски, ръкавици, дезинфектанти, дистанция, пак коварният вирус успя да я хване.
За брат ми също не мога да кажа как се е развила болестта, тъй като той живееше отделно от родителите ни. Той бе млад, енергичен и изключително отдаден на професията си IT специалист. Той също спазваше всички препоръки на здравните власти. Не мога да кажа той от къде го е прихванал.
– Направихте призив за даряване на плазма. Какво искате да кажете на хората сега…
– Призивът ми е към всички преболедували: Помогнете на хората в нужда. След като имате шанса да преболедувате тази коварна болест, помогнете на други да я преболедуват. Аз при първа възможност ще отида да даря плазма – нека да минат 40 дни от заразяването ми и да съм здрав.
Нека да покажем, че сме ЧОВЕЦИ и да помагаме на нуждаещите се в тези тежки времена.
Само да вметна, моят брат Герман 16 пъти е дарявал кръв. В последния ни разговор си говорихме да минем по-бързо през това и да даряваме плазма, за да могат повече хора да се излекуват.
Накрая искам да пореден път да БЛАГОДАРЯ на съпругата ми Ралица, на баща ми Пламен, както и на всички приятели, познати и непознати, които помогнаха и се молеха за моето здраве, да се върна при семейството си.
Искам също да БЛАГОДАРЯ на лекарите, сестрите и санитарите на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, които се грижеха за мен, докато бях болен. Това са хора професионалисти, които всекидневно с риск за собствения си живот и този на семействата си, помагат на толкова много хора да се излекуват от коварния вирус, а и не само от него.
Благодаря на всички Ви.
Поклон пред Вас и Вашето дело.
Източник: Дир.БГ
