Novini.store Магазин за новини
Коронавирусът затвори телата ни зад четири стени, но душите и мислите ни сякаш полетяха. Може би след време различни изследователи на поведенчески модели ще открият, че това е било времето, в което са родени най-много идеи на човек от населението и на минута от вечността.
Мобилни приложения, онлайн концерти, рисунки, книги, фотографии, инициативи в интернет, групи във Facebook.
По това време, в средата на април, е създадена и групата „Гледка през прозореца“. Идеята й е да спаси настроението и психиката ни по време на престоя вкъщи, като даде възможност на българи по целия свят да публикуват снимки през прозорците на домовете си.
Подобно на групата „View from my window“, която има над 2 300 000 членове, версията на български език свързва хора от различни точки на света. Те снимат и публикуват гледка с информация за мястото и уловения момент.
„Дневник“ се свърза с някои от българите, които живеят на необикновени места по света или са попаднали на интересни гледки в чужбина по време на световната карантина. Те потвърдиха, че снимките са правени от самите тях по време на ограничителните мерки заради разпространяването на COVID-19. Ето разказите и снимките им, публикувани в интернет сайта на изданието:
Мария Попиванова – фотограф, Ню Йорк (САЩ)
Снимката направих в късния следобед, малко преди залез. Гласях се да излизам от хотела, реших да погледна през прозореца, слънцето беше в т.нар. златен час преди залязване и светлината беше невероятна! Реших да направя няколко кадъра и след като погледнах през обектива, видях, че стъклата на хотела правят интересно отражение, вижда се в дясната част на снимката.
Споделих снимката в групата с малко носталгия: това е снимка от последното ми пътуване преди карантината. В Ню Йорк бях за 3 дни, иначе живея в Детройт.
Обичам да се прибирам в България, да снимам градски пейзажи, планински пътеки, стари къщи по пътя. Липсват ми гледки от миналото: често в мислите се връщам на гледката от прозореца на втория етаж на мястото, където съм израснала. Виждах река Янтра – всеки ден, през всички сезони.
Нико Тодоров – софтуерен специалист, Корона (САЩ)
Снимката е от задния двор вкъщи в Корона, Калифорния. Тук сме от близо два месеца с моята (вече) годеница Фабиен. Отседнахме в Корона, Калифорния, 1999 г., с бившата ми жена. Завършвахме магистратурите си по компютърни науки в „Корпус Кристи“, Тексас. Аз получих предложение за работа от Калифорния и се преместихме. След като се разведохме през 2006 г., имах късмета да си купя тази красива къща на търг по време на рецесията от 2008 г.
Споделих снимката, защото всички сме заедно в тази нова ситуация. И не е лесно. Без да съм психолог, забелязвам, че много хора изпитват нуждата да споделят или да изслушат някого, когото може би не познават. Споделените снимки с коментарите са един малък опит за такъв мост.
От 2002 г. пиша софтуер за оценка на риск от природни бедствия за федералното правителство, като в момента уча и докторантура в областта на изкуствения интелект.
Имах щастието да посетя през последните няколко години Перу, Корея, Мексико, Италия, Испания, Островите Кук, както и невероятния фестивал Burning Man. Все още искам да видя Исландия, Лапландия, Югоизточна Азия, Океания и Африка. Надявам се да не е само като гледка през прозореца на екрана, а на живо.
Деяна Викторсон – художник, остров Пукет (Тайланд)
Снимката направих на последния ми ден на 55, на 1 май прибавям още една година. Направих снимката заради тъмните облаци, които са чудесен фон, за да изпъкне жълтата къща на съседа. Дебнех няколко вида птици, които пеят много различно от това, на което сме свикнали в България.
Мъжът ми е швед. Живели сме на лодка в Хонконг, в Холандия, в Швеция, в други страни поотделно. Когато ни се роди син, живеехме сезонно в България, Швеция, Испания и Гърция – пак на лодка. Дойде време да се установим и аз предложих Тайланд, обичам Азия и тропиците. Вече 10 години живеем тук. На остров Пукет срещнах най-интересните хора.
Глория Бонева – има фирма за чистене, Инсбрук (провинция Тирол в Австрия)
Снимката направих на 9 май (датата не е случайна – бел. ред.) от мястото, на което работех. Във фирмата, с която работя, дойде клиент: руснак, над осемдесетгодишен. Шефът, също на повече от 80 години, излезе от офиса си, за да го поздрави на руски, и се прегърнаха. После разбрах, че и двамата са загубили бащите си във войната от двете страни на фронта.
Имам майсторско свидетелство и собствена фирма за чистене. Гордея се с нея вече 12 години! Хората никога не ми вярват, че за да получа това свидетелство, съм учила две години и съм се явявала на изпити. Също толкова трудни, както в университета в Русе, където през 1987 г. завърших „Автоматизация на процесите в атомни електроцентрали“.
В Австрия ме отведе безпаричието и липсата на добър бизнес климат през 2002 година. Тирол се оказа любов от пръв поглед: природа, спорт, харесах хората. Не бих се върнала в България: след около 18 години извън нея се е променило мисленето ми. Не мога да приема хиляди неща. Аз вече съм манталитетен емигрант.
Любимата ми гледка е от терасата на моя дом в Инсбрук, но все пак ми липсва гледката от прозореца на едно ловешко село, където отраснах.
Веселина Роккос – собственик на семеен хотел, остров Сирос (Гърция)
Снимката с котката е правена по време на COVID-19. Туристи нямаме, хотелите са затворени, както и движението към островите на корабите. Официално би трябвало да отворим на 1 юни. Обичам да снимам котарака Зоро, който всъщност е свободно коте, но го храня и има къща до вратата, в която и спи.
Мястото, на което живея, е остров Сирос и е столицата на Цикладите. Това е невероятно красив остров, с богата история и култура. Живея тук от 10 години, съпругът ми е местен жител: така да се каже, съм любовен емигрант. Заради него дойдох от София, откъдето съм. Имаме семеен хотел. Обичам родината си много: липсва ми София, липсва ми гледката към Витоша от апартамента ми.
Живея на третия етаж, кухненският ми плот е пред прозореца, който гледа към редица от 6 къщички с малки дворчета отпред, и когато домакинствам, пред погледа ми се разиграват различни житейски сценки… На 4 април млада майка изведе малкото си дете в градинката пред дома им, за да поиграе на чист въздух. И може би, за да му е интересно или за да бъде добре „екипирано“ и предпазено от „злото“, което върлува в света в момента, детето беше облечено в костюм на Спайдърмен и в ръце държеше играчки с тези герои.
След известно време чувам радостни възгласи… поглеждам, по улицата двама минувачи – мъж и жена. Мъжът беше в същия костюм – на Спайдърмен. Спряха се, Спайдърмен се покачи на ниската ограда и изнесе закачлива сценка на малкия си „събрат“. Детето в първия момент се поизплаши, поотдръпна се, но после с интерес започна да общува с „големия герой“.
Бяха много мила картинка, излъчваха доброта, радост и непринуденост. Наблюдаващите отстрани, в това число и аз, се развеселихме, радостта ни обзе и стопли. На съседните прозорци се показаха и други съседи, лицата им светеха от усмивки…
Надя Такач – Доха (Катар)
Снимката направих в Доха по време на карантината от балкона ни, на който прекарваме доста време, особено сега в карантината. За мен е любима гледка, както и за моите приятели, за които е сигнал, че съм се прибрала в тукашното „вкъщи“. Това е т.нар. Перла на Катар. „Перлата“ е изкуствен остров, отвоюван от морето с много търпение и постоянство.
Живеем тук от 13 години, съпругът ми е капитан в Qatar Airways. В момента само той работи, аз съм в очакване на по-добри дни. Семейството ни на практика живее и на двете места и никога не сме си тръгвали от България завинаги. И все пак ни липсва зеленият силует на планината Витоша, която панорамно изпълва гледката от софийския ни прозорец.
Боян Хаджиев – посланик, Астана (Казахстан)
Красотата на Астана ме провокира да направя тази снимка. Астана не е по-населено място от София: добре планирано е и това е разбираемо, защото преди 30 години левият бряг (на снимката) е бил просто гола степ. Липсва ми гледката от прозореца в моя дом в София. Бих искал да видя гледката от всички „прозорци“ в групата и още много, но едва ли ще ми стигне целият живот.
Нора Михайлова – Аман (Йордания)
Снимката е направена по време на пясъчна буря в Аман на 24 април: гледка от прозореца на резиденцията. Зад затворените пространства може да намерите вътрешна свобода – обичам фотографията, това е начин да изразя себе си. Аз съм съпруга на посланика на България в Йордания. Бих се върнала в България, защото тя е моята родина: там е всичко, за което съм мечтала.
Атанас Вълчанов – фотограф, Йоханесбург (Южна Африка)
Влюбен съм в градината си, защото всичко съм посадил лично. Дойдох на екскурзия и останах уж за малко, а минаха 30 години! Бих се върнал в България, но не и с тези управници, особено министър-председателят! Тук нищо не ми липсва като гледка: има планини и океани! Когато отида на планина, все едно съм си в България, а океанът е по-чист от нашето море.
Източник: BG-VOICE
