Превърнахме ли се в роби на системата?

Превърнахме ли се в роби на системата?

Работим, за да плащаме сметките си! Заплатата на средностатистическият човек в днешно време, е достатъчна единствено за покриване на ежемесечните сметки (всички консумативи), храна и транспорт. Първо се покриват дължимите суми за ток, вода, парно, след това подсигуряваме транспорта и каквото остане е за прехраната ни. Така минават месеците, а след месеците и годините.

Принудени сме да работим , за да оцеляваме. Очакваме пенсионирането си като заслужена награда и почивка, а сме принудени и след това да работим. Превърнати сме в роби на системата!

Заливат ни с гръмки реклами! Рекламите във всички медии бълват непрекъснато реклами на жизненонеобходими стоки. Купете си това и ще станете по-красиви, или по-слаби. Не можете да живеете без това или онова. Бъдете по-щастливи с продуктите на тази марка. И още хиляди нови и нови стоки, без които не бихме могли да живеем нормално. И сме принудени да работим, за да можем да си купим поне едно от многобройните изкушения, които ни се предлагат толкова щедро. Превърнати сме в роби на системата!

Кредит! Това е най-модерният и съвременен начин хората да бъдат превърнати в роби.

Съвременният роб тегли кредит от банка, чрез механизма на „лихвения процент за кредитиране”. Всеки ден затъва все повече, борейки се да изплати огромните лихви по заема, който е изтеглил. За да оправи положението, тегли втори наем за погасяването на първия и така създава пирамида на дълга. Това е порочен кръг, от който съвременният роб трудно може да излезне. Така той е принуден да работи почти безспирно и за мизерно заплащане. Превърнати сме в роби на системата!

Работим за държавата и тя ще се погрижи за нас на старини.Поредното заблуждение за всеки работещ човек. Работим неуморно за работодателите си, които заплащат минималните осигуровки, за да не натоварват излишно бюджета си. Не изплащат допълнителните часове, които сме изработили с обяснението:„За вашето работно място чакат поне 20 човека!”.

Не изплащат и болничните ни, защото не бива да отсъстваме от работа. Единственото, което прави днешният работодател е да изцежда максималното от нас. А държавата е оставила достатъчно вратички в закона, така че работодателят ни да се измъкне невредим. И ето как ни превръщат в роби на системата!

Всяка нова година започваме с повишаване на цените. Повишават се цените на горивата, и лавинообразно следват повишения и на всички основни стоки в резултат на инфлацията. Кой създава инфлацията и защо? Кой определя кога цените трябва да се вдигнат? И защо заплащането ни не се повишава пропорционално с повишението на основните стоки? Няма да разберем отговора на този въпрос. Просто ще трябва да се лишим от още нещо, което „не ни е толкова необходимо”. Превърнахме се в обеднели роби на системата!

Заплатите ни са обидно ниски.

И защо ли да получаваме повече? Бедният човек може да бъде контролиран по-лесно. Той няма възможност да потърси по-добри условия за работа, тъй като има нужда от средства. Преместването в друг град или държава изисква определена сума, която няма как да бъде отделена от мизерното заплащане, което получаваме. И така ни превръщат в роби на системата!

Реалното възнаграждение, което трябва да получаваме. Няма как да разберем колко точно трябва да получим като месечно възнаграждение. Счетоводителите са измислили достатъчно начини за да прикрият истинската печалба на работодателите ни. И съответно , ние няма как да претендираме за реалното си възнаграждение. Превърнати сме в роби на системата!

Какво разбрахте от всичко написано? Със сигурност не и размера на дължимото месечно възнаграждение! А него няма и как да го разберем! Години наред е изграждана прецизна система за ограбването ни като личности. И всичко това е за личното облагодетелстване на малцина избрани! А кои ли са те?
Продължавате ли да мислите, че живеете свободни?