Novini.store Магазин за новини
Дияна Янева връчи на кмета Георги Чакъров благодарствено писмо за огромната добрина на младежа от Раданово
УЧИТЕЛКА ОТ СТАРА ЗАГОРА ОТИДЕ ЛИЧНО ПРИ КМЕТА НА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ГЕОРГИ ЧАКЪРОВ, за да му връчи благодарствено писмо. За да бъде предадено на 21-годишния Христо Иванов от Раданово, който спасил нея и дъщеря й. Дияна Янева е написала трогателна благодарност за младежа, който се е притекъл през нощта на помощ на две непознати жени. Дияна пътува с бременната си дъщеря от Русе за Стара Загора, когато колата им блокира на пътя. Край тях минават само огромни камиони. Двете жени опитват да спрат кола, но никой не реагира.
Изведнъж в тъмното, съвсем неочаквано и без да са махали, спира кола. Появява се Христо, който не само оправя автомобила, но повече от три часа ескортира двете дами почти до Стара Загора. Той отказва пари и на раздяла казва с усмивка, че просто е извършил една добрина…
Историята през очите на Дияна
ДИЯНА СИ ВЗЕМА ОТПУСК ПРЕДИ МЕСЕЦ, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ С КМЕТА ЧАКЪРОВ и да отиде на крака в Полски Тръмбеш, където никога преди не е стъпвала. Дългогодишната учителка и помощник-директор в основното училище в град Мъглиж споделя, че много е държала да връчи писмото лично, защото в живота си такова голямо добро не е виждала. За съжаление, срещата е била без Христо, който е студент във Варна.
„Какво точно ни се случи? Беше късно вечерта, към 22 часа, и двете с дъщеря ми се прибирахме от Русе. Тя бе зад волана. Някъде на около 70 километра преди Полски Тръмбеш колата изведнъж спря, угасна. Само тирове край нас, няма отбивка, няма светлина, само завои. Пуснахме аварийните. След малко спря една кола и излезе едно момче. Дойде при нас и ни попита как сме. После успя да оправи колата. Тогава си помислих, че е пратен от Господ или от Дядо Коледа, или просто е чудо…”, разказа с признание Дияна.
Но всъщност добрината на Христо Иванов не свършва с това. Стигат до една чешма, където пълнят вода. После колата най-сетне тръгва, а Христо осигурява ескорт. Стигат до Полски Тръмбеш, но младежът се обажда у дома, че няма да се прибере веднага, защото помага на хора в беда. Поема с двете жени към В. Търново, но колата им отново аварира. Тогава Христо продължава с добрините и се обажда на приятел в Лясковец, където стигат с двете коли. Приятелят оправя автомобила на Дияна и дъщеря й, а часът е доста след полунощ. Проблемът се оказва клапан на капачката на разширителния съд.
СЛЕД ТОВА ХРИСТО СЪПРОВОЖДА ДВЕТЕ ЖЕНИ ДО ГУРКОВО, а след това ги търси дали са се прибрали до Стара Загора.
„Това момче отказа пари и каза, че това е най-малкото, което може да направи за нас – да помогне на хора в беда. Искам тази добрина да се предаде нататък! Защото и като учител с 40 г. практика искам да кажа, че младите хора са добри! Но такова сърце не бях срещала. Заради това освен писмото до кмета съм направила икона за него и с писмо до майка му! След като се прибрахме, пак се чувахме…”, едва сдържа трепета в гласа си историчката Дияна.
Момчето чудо е правило и друг път добрини
ХРИСТО ИВАНОВ Е ОБИКНОВЕНО МОМЧЕ ОТ РАДАНОВО. Завършил е средно образование във Велико Търново. Майка му е чистачка в училището в Раданово, а баща му е тираджия. Има технически умения и вече е сбъднал детската си мечта – учи във Варна за моряк. Оказа се, че още като ученик в старата столица е направил нещо необяснимо. По пътя край родното си село видял румънци с кола, която се била запалила. Помогнал да я изгасят и ги ескортирал до В. Търново, намерил им хотел и предложил да им купи части за колата. Дали му 600 лева и телефонен номер. На другия ден Христо отишъл с частите в хотела, а румънците го изгледали с отворени очи, защото въобще не вярвали, че едно момче на 17 г. ще се върне обратно с покупки за тази сума и ще им помогне.
„Как да не спра тогава, нали видях хора в беда? Аз съм услужлив човек. Спрях насред един завой и мисля, че така е редно. Вярно, че не всеки би спрял. Не се чувствам герой, просто съм добър човек. И за румънците е вярно, никой не говореше английски. Но имаше хора на пътя, които искаха да ги измамят. Помогнах им! Както и на двете жени…”, скромно разказа Христо, който е възпитаник на Радиотехникума в старата столица. Догодина трябва да завърши във Варна и да се качи на кораб, като така ще сбъдне детската си мечта да бъде моряк. Христо споделя още, че родителите му знаят всичко за неговите подвизи. И още – не вярва в Дядо Коледа, но вярва в добрите хора и предлага неговите добрини да се предадат и на другите на неговата възраст…
Трогателното писмо
„Чрез Вас искам да благодаря на жителя на град Полски Тръмбеш Христо Иванов за благородната постъпка, за извършеното добро, за подадена му ръка на непознати хора, изпаднали в беда.
В дни, когато обществото ни е разединено и озлобено, не трябва, а и не бива да си затваряме очите пред доброто и добрите примери. Такъв пример на добро, не само за Полски Тръмбеш, а и за България е Вашият съгражданин Христо Иванов.
Изгубила вяра в човещината и доброто, младият мъж ми доказа, че добротата съществува! Никога няма да забравя онази нощ, която ми върна вярата в човека. В морала. В принципите. Във всичко, което си струва. Всеки човек има тъмни нощи в живота си. Онази септемврийска нощ беше такава, в буквален и преносен смисъл, за мен и за моя живот. Това беше нощта, когато се появи Човек, олицетворяващ Добротата. С мигновената си реакция, смелата си постъпка, саможертва и всеотдайност Христо Иванов превърна онази страшна и мрачна нощ в светъл ден и ми върна вярата в Светлината и Добротата.
От онази вечер животът за мен е по-различен. И със сигурност по-красив!
Христо Иванов – едно прекрасно, непознато за мен момче от гр. Полски Тръмбеш, който не само спаси живота ни, но доказа, че Добротата я има и че никога не трябва да преставаме да вярваме, да я търсим и да я раздаваме, защото Тя винаги ще ни открива, дори когато най-малко очакваме!
Уважаеми г-н Чакъров, лично от мое име и от името на семейството ми приемете и предайте на Христо Иванов най-искрените ни благодарности за стореното добро. Да спасиш човешки живот, е геройство!
Бъдете горди, че във вашия град живеят съвременни герои на България, които правят това не за да влязат във фокуса на прожекторите, а защото доброто, взаимопомощта и сърдечността за тях са начин на живот!
На Христо Иванов и семейството му пожелавам здраве, късмет, светлина и вяра в доброто да застилат дните им! Още веднъж огромно благодаря!
С уважение: Дияна Янева,
град Мъглиж
НАБЛИЖАВА КОЛЕДА! Въпреки пандемията и ужаса от коронавируса. Независимо от болните и починалите животът продължава. Българинът е преживял много по-тежки моменти в своята история и пак е оцелял. Вероятно заради такива истории. Истории за хора с големи сърца, безкористни и човечни. Лично на мен цялата история ми е малко странна в целия този забързан и озлобен свят. Но се оказа истинска и просълзяваща, сигурно заради това трудно се намират най- силните думи. Важното е да предадем нататък това добро!
Нели СУКОВА / БОРБА
Снимки личен архив
