Novini.store Магазин за новини
Докато децата ми растяха, със съпруга ми работихме много усилено. Днес осъзнавам, че не съм била добър родител и това за съжаление допринесе синът ми да провали живота си.
Когато станах майка, с мъжа ми бяха изцяло отдадени на кариерата си. Аз в рекламната индустрия, а той като юрист. Никой от нас не искаше да отдели времето, от което се нуждае едно малко дете. Днес не разбирам как сме решили, че всичко ще бъде идеално.
Първо се роди Ана, а две години по-късно и малкият й брат Даниел. Разбира се, ние бяхме най-щастливите родители на света, но в същото време обръщахме внимание само на собствените си нужди и не виждахме от какво най-много се нуждаят нашите деца, а именно – спокойствие и тишина с родителите си. Вместо това постоянно им наемахме бавачки. Въпреки че нито майка ми, нито свекървата живееха наблизо,и двете се опитваха поне веднъж месечно да им помагат.
С мъжа ми работихме усилено и често закъснявахме да приберем децата навреме от детската градина. През един определен период ръководех собствена рекламна агенция с четирима служители, а по-късно работех и извънредно. Това беше в края на деветдесетте. В моята индустрия работата беше по-скоро начин на живот, отколкото просто работа.
Като жени много от нас полагаха допълнителни грижи, за да покажем, че не сме по-лоши от всеки мъж. Отпускът по бащинство не беше позволен както сега и съпругът ми също не можеше да ми помага. Децата пораснаха. На няколко пъти те ни подхвърляха, че винаги предпочитаме работата си пред тях и обикновено аз бях тази, която получаваше повече критика.
И двамата виждаха, че майките на техните приятели бяха у дома, четяха им приказки или им помагаха с домашните. В домовете на другите хора ухаеше както на прясно изпечени кифлички, така и на домашно приготвени кюфтета, докато самите те твърде често трябваше да ядат готова замразена храна, размразена в микровълновата.
Ана беше по-оправна и се справяше сама, но Даниел беше пълна нейна противоположност и се нуждаеше от много повече грижи. Той беше едва на четиринадесет години, когато една съботна вечер полицията се обади и ни съобщи, че са го открили пиян в колата ни. Освен че бе злоупотребил с алкохола, той се беше окъпал и във фонтана в центъра на града. Нито аз, нито съпругът ми подозирахме за нощните му подвизи. И двамата знаехме, че ще гледа филм в къщата на приятел…
Със строг глас полицаите ни информираха, че е наша отговорност да следим непълнолетния си син. След тази вечер се опитахме да си стоим вкъщи повече. За съжаление се оказа, че твърде късно сме започнали да обръщаме внимание на Даниел.
Синът ми спря да ходи на училище, напиваше се и взимаше наркотици. Не знаехме какво да правим. Това се случи в период, в който имах много работа. Съпругът ми получи инфаркт и не можеше да работи известно време. Нямах друг избор, освен да работя денонощно, въпреки че поведението на Даниел със сигурност беше ясен вик за помощ. Колкото и да искам да се оправдая, истината е, че избрах работата си пред сина си.
Даниел продължи да употребява наркотици и няколко пъти имаше проблеми с правосъдието. С мъжа ми решихме, че ако не му даваме достатъчно пари, той няма да може да си купува дрога, но сгрешихме за пореден път. Едва когато отидох в болницата и видях осакатеното тяло на Даниел, осъзнах какво му причинихме. Нещо вътре в мен ми напомни, че съм майка. Нима имаше работа, която да е по-важна от сина ми? Оттам изминаха близо пет години. Продадах своя дял от компанията и сега я посещавам само като консултант.
Може би именно този жест накара сина ми да намери сили и желание да пребори пристрастяването си. Че най-накрая пожертвах нещо заради него и така му показах колко е важен за мен. Днес съм баба на малката Тина и Антон. И двете ми деца работят на пълен работен ден, но никога не поставят децата си на второ място. Като баба най-накрая открих колко е забавно да си играя с внуците си, въпреки че изобщо нямам опит, тъй като винаги съм пренебрегвала Даниел и Ана. Няма по-прекрасно чувство от това, когато малко дете пъхне ръката си в твоята и каже: “ Бабо, хайде да играем.“ Дано някой ден моите деца ми простят, че пропуснах цялото им детство.
Източник: lichna-drama
