Novini.store Магазин за новини
Пандемията е блато, от което само изкуството може да те измъкне
Докато някои лекуваха и спасяваха животи, други не спряха да хулят
По-нисък ДДС е за богати държави, при нас с какво ще пълнят хазната
– Бяхте първият театър, който излъчи представление онлайн. Какви резултати отчетохте?
– Бяхме първите, които играхме на живо и излъчвахме в момента, а не на запис. Оказа се, че адмирациите на публиката бяха страхотни. Първия път ни гледаха над 5000 души от цял свят. За САЩ и Канада беше очаквано, там сме гостували с турнета, имаме приятели. Тези хора имат потребност да видят българските артисти. Но когато си дойдат за ваканцията, българските театри обикновено и те са във ваканция.
Голямата ми изненада дойде от огромния интерес от софийските квартали извън центъра. „Дружба“, „Хаджи Димитър“… Невероятен интерес. Обадиха се после с благодарност хора, които не са пропускали премиера от 20 години. Просто вече са по-възрастни, трудно им е да ходят по театри – и физически, вероятно и финансово.
Втория път, когато излъчихме „Ало, ало“, дадохме възможност да се купят виртуални билети и слава богу продадохме над 1300.
– За мен е супер постижение?
– За нашата зала от 100 седящи места е страхотно. Ние дадохме възможност да не се плаща, да дадат 1 лев, 5 лева, 50 лева. Естествено, най-много платиха левче. Но имаше и такива с 50 лева, явно правейки жест към актьорите, към нашата работа. И това е страхотно. Важният момент е да не преставаме да даваме дух на хората! Да не прекъсваме, да не се повтарят 90-те години! Всичко бихме направили да не се връщат онези времена на бездуховност! Всякакъв вид изкуства бяха забравени от хората – заради стреса, заради изведнъж дошлата свобода, заради ужаса от капитализма. Всичко отиде по дяволите! Тогава моето поколение завършваше и започваше работа като актьори. Нямаше никакъв смисъл от нас. Останахме в професията само защото не можем да живеем без нея.
Родителите на децата ги водеха да щракат с пръсти и да хвърлят салфетки. Там имаше публика и сега има публика. Нямам претенции да поучавам кое е качествено. Казвам, че цяло поколение не е стъпвало в театър, в опера.
– Паднаха първите мерки, които касаят театрите. Как лично вие ще подходите като директор?
– Ще се опитаме до 10 дни да излезем на открито и да изиграем нашите представления. Обсъждаме с общината, предлагат ни варианти. Единият е амфитеатралното пространство пред НДК, до бившия ужасен паметник, който, за радост, вече не съществува. Страхотно място, където общината отдавна прави събития. Има сцена, гледа се кино.
Аз се мъча да получа разрешение за временна сцена на площад „Славейков“, който е обновен, много красив. Това е шансът да се върнем при най-малките ни зрители, които са и най-нещастни в този момент. За тях и родителите им ще направим вечерни спектакли. И то през цялото лято.
– Как се справяте финансово в тези времена?
– Слава богу ние сме общинска културна институция и сме на издръжка. Същото важи и за колегите от държавните театри. Проблем е за хората на свободна практика. Но слушах министър Боил Банов, има варианти и за тях. Вярно едно казва министерството, друго – свободните артисти. Но онзи ден Боил Банов пое личен ангажимент и каза, че всеки може да го потърси. Това е добър знак. Не трябва да се оставят артистите на България, в най-широкия смисъл на думата, необгрижени! Нека си ги запазим, да им покажем, че са ни важни и имаме нужда от тях.
– В гилдията как е, има ли заразени?
– Не съм чул. Имам близки извън професията, в чужбина, които прекараха коронавируса – една докторка и дъщеря <210>. Казаха, че е много страшно, наистина много страшно.
– От няколко дни актуална тема е намаленото ДДС за туризма, като веднага излезе предложение да има такова и за книгите. Как смятате, трябва ли да има намаляване и в други сектори от културата, в които се плаща ДДС?
– В крайна сметка това е работа на хората, които се занимават с финанси. Всяко едно намаляване на приходите прави държавата една идея още по-жалка. А тя е достатъчно бедна. Все пак спираш ли пълненето на хазната, спираш пенсиите на родителите. България е с ниски данъци и без това. Богатите държави си позволяват да няма ДДС върху книгите, но данъците им стигат 70 процента! Хубаво ли е да работиш почти изцяло за държавата? Ами не е! Ако моят данък е 70%, ще избягам в друга държава. Жерар Депардийо отиде от зор в Русия по едно време. Но нека се изчисли.
– Как гледате на кризисния щаб, справя ли се?
– Да, изключително! Повтарям, изключително.
– Като актьор как оценявате генерал Мутафчийски?
– Убедителен е. Страхотен, много добър професионалист. На всички лекари в щаба давам същата оценка, заедно с правителството. Ако някой не разбира това, е нечестен пред себе си. Тези хора нямат ден и нощ, мислеха за нацията. Това са редки случаи. Не мога да го кажа за всички институции. Имаше такива, които само хулеха правителството. Това е несериозно, бе! Не уважавам журналистите и водещи на шоу програми, които хулят само и само да са опоненти. Да извлекат ползи. Да, винаги ще има хора, които харесват и не харесват. Но в този момент да яхваш вълна на недоволство, значи не си почтен човек!
– Говорите ясно за кого..
– Не е един. Те са няколко. Вижте, всеки има право на политически амбиции. И аз станах общински съветник преди 13 години, защото имах кауза, свърших работата, доволен съм, щастлив съм. Доволни са и колегите. Е, някои ме хулят. Направихме такива реформи в общинските културни институти, които работят години наред безотказно. Преживяхме финансови кризи!
– Пак като актьор – професор Кантарджиев прави едни интересни физиономии, как ги тълкувате?
– Много интересен и обаятелен. Това говори, че човекът се вълнува, не му е все едно, ври и кипи в работата си. Не искам да съм съдник на никого, но много по-важни фигури в държавата се държат като сърдити момченца.
– Например?
– Например президентът. Недостойно за президентската институция. Като имаме предвид кой го издигна и как го избра, нещата си идват на мястото.
– Влизаме в политика, ще играем докрай. Мнозина вече виждат другия генерал – Венцислав Мутафчийски, като успешна кандидатура за президент?
– Това са глупости! Той е добър професионалист в своята работа и успя да ни убеди. За мен е много по-добре като българин да си стои в професията. Може да стане министър на здравеопазването например. Но за президент… Така мисля аз.
– И няколко думи за Пловдив – с какво или с кого свързвате пловдивската култура, имате ли приятели под тепетата?
– Разбира се, че имам приятели, колеги. Пловдив е специален град. Той е различен, много арт. В него има атмосфера и история! Прекрасно място!Свързвам го с най-страхотните изживявания, които съм имал на сцена. Дано ми се случи пак! Хората в Пловдив имат истинска, осезаема потребност от култура. Имат страхотни традиции. Неслучайно стана Европейска столица на културата!
– Казахте страхотни моменти, харесали сте се с публиката в Пловдив?
– Беше невероятно да играя на Амфитеатъра пред 4500 души. Това не се случва всеки ден на един актьор. Да стъпиш на Античния театър… Играхме „Римска баня“ преди доста вече години.
Страхотни спомени!
Визитка
Роберт Янакиев е известен на мнозина с успешните роли и режисури в театъра. Разбира се, повечето българи го познават от ролите му в сериали като „Под прикритие“ и „Столичани в повече“. Той е и директор на софийския Театър „Възраждане“, който направи първата онлайн постановка по време на пандемията. За тежките времена, култура и политика Роберт Янакиев говори откровено пред „Марица“.
Източник: Марица
