Светът след Пандемията: Защо всички ще завиждат на Русия!?

Все повече медицински експерти и учени отричат и разобличават съществуването на „пандемия“ от коронавирус, като открито наричат COVID-19 „безобиден грип“.

А с напредването на кампанията става все по-очевиден стремежът на сценаристите зад операция „План-демия“ да скрият задаващата се безпрецедентно жестока глобална икономическа криза. Криза, която ще помете западната икономическа и културна хегемония. Това е криза на западния неолиберален капиталистически модел.

Операция „Пандемия“катализира процеси, чието начало бе поставено още през 2008 г. Финансовият срив през 2008 г. беше предвестник на смъртта на неолибералния модел. Западния елит разбра посланието и реши да вземе спасителни мерки. Но резултатите се случваха прекалено бавно, а евроатлантиците нямаха време. В съответствие с известната максима, че понякога една седмица се равнява на десетилетия, през 2020 г. глобалния западен елит наложи една измислена пандемията, за да „ускори икономическото време“. И то така, че още през 2021 г. ще станем свидетели на последствията от това ускорение, които ще покажат кои държави са провеждали през последните 2 десетилетия правилни стратегически политики, и кои – не. Последните просто ще катастрофират.

Но най-важното последствие от „епидемиологичната 2020 г.“ ще бъде ускореният срив, или радикалното съкращаване на глобалните производствени вериги, към които ние привикнахме през последните двадесет години. Сиреч – идва края на глобализацията. Ако в началото на изминалата 2020 година идеята на Доналд Тръмп производствените мощности, предприятията и работните места да се върнат обратно от Китай в САЩ и Западна Европа, беше окачествявана като ексцентрична, то сега, само година по-късно, т.нар. „решоринг“ или „оншоринг“ (т.е. връщане на производствата в западните държави или в приятелски на Вашингтон и Брюксел страни от третия свят), стана общ, западен тренд.

Западните политически елити внезапно и остро се събудиха от неолибералния си сън.

Отрезвяването им дойде, когато осъзнаха, че в условията на някакъв световен форсмажор, те потъват в дълбоката бездна на една всепомитаща криза, при тотална невъзможност да обезпечат собствените си граждани и икономики дори само с най-необходимите стоки за функционирането на една съвременна държава, дори на нивото на късния ХХ век. Да, коронавирусната пандемия е учебна операция и генерална репетиция за фалита на западния неолиберален модел, който изпадна в несъстоятелност, защото достигна собствените си граници на растежа. И за да продължи да функционира, западните „пионер-конкистадори трябва да открият и колонизират още поне една планета като Земята.

Станахме свидетели на крайно грозният от морална гледна точка, но крайно логичен от гледна точка на политическия пиар и конкуренцията епизод с надпреварата за ваксините и съпътстващата я кампания от „черен“ пиар по отношение на руските и китайски разработки. Това обаче имаше стимулиращо въздействие, защото внезапно стана ясно, че в условията на глобални предизвикателства статистиките на западните експерти, определящи рейтинга на „научна мощ“ на атлантическите държави и прехваленото „тотално лидерство“ на „колективния Запад“ въобще не съществуват, или най-малкото са крайно спорни.

Ако това се бе случило преди десет години, то би станало реален проблем за страните, които не са съвсем съгласни да живеят в свят, доминиран от американската геополитическа и технологична хегемония. През 2010 г. САЩ все още имаха шанса да си направят правилни изводи от случващото се, да се концентрират върху реалното развитие на науката и да предотвратят ситуацията, при която най-добрите студенти от физическите и математическите им факултети да не искат да се занимават с научна дейност, а да се насочат към Уолстрийт, където да получават значително повече пари и обществено признание.

Но САЩ и Евросъюзът през 2020 г. си направиха или по-скоро продължиха да си правят други изводи и вместо това затънаха още в политиката на идентичностите и форсираха програмите си по издигане на ръководни постове на представители на различни малцинства. Концентрираха се върху това да превъзпитават ядрените физици, организирайки им семинари по „расова справедливост“, в рамките на които ги обучаваха да се чувстват виновни и да се извиняват на всички афроамериканци и други малцинства за това, че са учени и „бели привилегировани мъже“. А битката с китайските и руски конкуренти в сферите на науката и високите технологии те се опитаха да спечелят с помощта на санкции, които макар и да причиняват сериозен дискомфорт на Москва и Пекин, едва ли са в състояние да окажат такова вълшебно въздействие на каквото очевидно разчитат евро-атлантическите политици.

През 2021 г. ще се случи още нещо – ще ни връхлети глобална инфлация.

За главоломния ръст на цените на световния пазар ще допринесе процеса на „доброволно-принудителното“ връщане на западните фабрики от Китай. Нещо, за което под една или друга форма настояват и вече работят държавните ръководители на САЩ и Европейския съюз. Процесът на връщане на производствата на Запад неизбежно ще доведе до поскъпване цените на произведените стоки, защото западния работник иска 3-5 пъти по-високо заплащане от китайския. А отделно от това, в страните от „колективния Запад“ производствените разходи и катастрофалния дефицит на квалифицирани кадри са значително по-големи, отколкото в страните от Юго-Източна Азия.

Сега идва времето, когато западните държави ще берат плодовете от буквално сринатите си и силно западащи образователни системи, които през последните 20 години произвеждат много повече блогъри, инфлуенсъри, хотелиери и кухи финансисти – „специалисти по анализ на класовото потисничество, което противоречи на джендърната неолиберална теория на идентичностите“, отколкото инженери и квалифицирани работници за производствата. Парадоксът е там, че мерките с връщането на производствата от Китай са силно закъснели. Оттук-нататакъ колкото по-настойчиво американските и европейки политици провеждат политиките си на протекционизъм в опит да върнат производствата на своя територия, толкова по-скъпа и неконкурентноспособна ще става продукцията им.

Впрочем гореизложеният феномен ще си е проблем само на „колективния Запад“. Колкото по-амбициозни и настойчиви са техните политици, толкова повече народите им ке пострадат. Проблемът, който ще засегне всички ни обаче е това което ще последва от тези напъни на запада. Нарича се „глобална инфлация“- Тя ще обхване целия свят, с изключение на незначителен брой страни, които много преди днешната икономическа криза, наречена за благозвучие „пандемия“, се погрижиха да обезпечат радикално продоволствената си сигурност.

Ако погледнем цените на голяма част от стоките от първа необходимост по фючърсни сделки на борсите в Чикаго, Лондон, Париж и Чженчжоу, като се започне от соята и се стигне до зърното, е видно, че за 1 година те са поскъпнали дарстично в сравнение с март 2020 г., а някои от тях, въпреки епидемията, са стигнали рекордно високи нива и в сравнение с 2019 г. По оценка на комисията за Продоволствената програма на ООН, от висок риск да гладуват в буквалния смисъл на думата тази година са застрашени около 270 млн. души. И тук става въпрос само за глад, без да отчитаме икономическите и социални последствия от растежа на цените на хранителните стоки в тези страни, които сами нямат възможност да обезпечат населението си с такива.

Ситуацията не само напомня, но и задмина няколко пъти онази, която се разигра през 2008-2009 г. по време на финансовата криза.

Тогава цените на хранителните стоки скочиха драстично като косвеното следствие от мерките за стимулиране на западните икономики с помощта на печатниците за пари. И това доведе до глобална продоволствена инфлация, а цените на основните хранителни стоки така и не паднаха. Днешната фалшива пандемия има не само катализиращ, а и инхибиращ аспект. В резултат на нея, някои геополитически конфликти, включително териториалните конфликти в Южнокитайско море, конфликтът между САЩ и Китай за Тайван и Хонконг, а така също и конфликтът в Сирия, бяха временно замразени, което обаче не означава, че са приключили и заличени.

За съжаление, през 2021 г. най-вероятно те ще бъдат размразени, а новата администрация на Байдън ще предприеме агресивни силови действия или поне ще демонстрира военна мощ, за да покаже, че „Америка се връща на международната сцена“.

Ако отчетем всички тези пост-ковидни тенденции, 2021 г. може да се превърне в годината, в която всички руски инвестиции, направени през последните 20 години, включително инвестиции в наука, продоволствена сигурност и нови видове стратегически оръжия, ще се изплатят по много категоричен начин и ще способстват за просперитет на фона на останалите държави. Политиките на Русия за изолационицъм, консерватизъм и самодостатъчност, в условията на отиващия си глобализъм, отварят пред страната широки перспективи.

Независимо от това как точно ще се развият тези тенденции в бъдещето, Русия влиза в него с набор от ресурси и възможности, на които мнозина могат само да завидят. Skandalno.net