Градихме България, а живеем в мизерия

Новите народни избраници, едва започнали работа, и започнаха да се дърлят кой е по-велик и да се карат за власт. Защо ли се учудвам. Нищо ново. Мисли ли обаче някой за народа.

И най-вече за пенсионерите, най-бедните от всички, оставени да живеят в мизерия, едва да свързват двата края и да си броят стотинките за хляб и мляко. Ние, които с десетилетия честен труд сме градили тази България, заслужаваме ли такова отношение и унижение.

Знаете ли вие, че цените в магазина тихомълком се покачват? А пенсията ми е малко над 400 лв. Заради това няма да получа и тези 120 лв. за храна, които ще се дават на пенсионери с по-малка пенсия.

Щото моята е много голяма – с 400 лв. живот си живея и всеки ден пържоли ям. Не помня откога не съм си купувала месо и друга пълноценна храна. За кое по-напред – сметки, лекарства…

Питам се, след 30 години демокрация ще се намери ли най-сетне политик, който ще се погрижи за пенсионерите – най-онеправданите хора в тази държава. Защото една държава и политиците ѝ се разпознават тъкмо по отношението към най-беззащитните.

 Евгения Колева, Плевен