Хора, какво още ни чака в бъдеще?

Хора, най-меко казано, това на снимката е много притеснително.

От най-малки децата да свикват с маските, с извънредните мерки, със затварянето вкъщи? Да са подготвени, защото току-виж сегашното ще стане норма занапред?

Не мога да го приема спокойно. Не мога да приема ежедневното облъчване от медиите със статистиките за заразени, болни и починали. С изброяването колко болнични легла са запълнени, къде има/няма достатъчно медицински персонал. Натискането на копчето на телевизора/радиото/компютъра не ме спасява.

Не, не мога повече да поемам и осмислям хипотези, прогнози и предвиждания за разпространението на вируса, които непременно вменяват вина у хората и поведението им.

Не мога да приемам спокойно месеци наред подрастващите да седят затворени пред екраните, обездвижени и губещи и без това малкото си социални умения. И работещите от къщи да са се сраснали вече с анцуга, суичъра и чехлите.

Прилежно спазвам всички предписания за поведение в тази ситуация, обявена за извънредна вече близо две години. Това не ми пречи да си задавам въпроси.

Докога? Защо? Не е ли абсурдно? Ползите ли са повече или вредите? И какво още ни чака в бъдеще?

Автор: Светла Бъчварова, фейсбук

Ето така изглежда новият фашизъм:

тъжна, долна, жалка пропаганда, която не се спира пред нищо.

Превръщат ненормалното в нормално.

Ако и сега не разбирате за какво става дума, значи сте необратимо тъпи!

Стилиян Иванов