Михайлов: Капитан Петко, футболът и ракията обединиха българите

Тази година се навършват 30 години от създаването на наградите за постижения в театралното изкуство „Аскеер“.

„Наградите са повод да се съберем колеги и да се зарадваме на онези, които са направили нещо добро през годината, и ми е тъжно, че някои хора ги взимат много на сериозно“, каза в интервю за БТА големият български актьор Васил Михайлов, носител на носител на „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство за 2018-а.

Сподели, че му е минавала мисълта, че наградите „Аскеер“ може да са се износили като опит да се радваме на успехите на колегите от гилдията, но след това е преосмислил и е осъзнал, че това е 30-годишна ползотворна работа на много хора. „Така че тези награди са една наша артистична хрумка, но и един хубав празник“, добави още Васил Михайлов.

В интервюто пред доц. Георги Лозанов той сподели, че първият му допир до магията на театралното изкуство е от прогимназията в родния му град Стара Загора. „Учителите ни по литература и артистите от старозагорския театър ни „заразяваха с тази болест“, каза още Васил Михайлов.

Въпреки че избира професията на актьор, голямата му любов е оперното пеене. Определя себе си като много дисциплиниран човек, като според него тази черта от неговия характер е много съвместима с професията. Но не винаги на този, който режисира или ми партнира, му е лесно, каза още той. По думите му най-добрият артист, с когото е играл, на когото се е стремял да подражава и когото смята за кумир, е Иван Кондов.

По отношение на съвременния театър Васил Михайлов смята, че няма добра режисура, което се дължи на липсата на добра режисьорска школа, а според него именно режисурата е от изключително значение за едно добро представление. „Един млад актьор, ако няма добър педагог или режисьор, може да се откаже от професията“, каза още той.

По време на разговора с доц. Лозанов, Михайлов засегна и темата за единението на нацията. По думите му, когато е обикалял страната веднага след излизането на филма „Капитан Петко войвода“, точно тогава лично е усетил единението на нацията.

Затова изкуството може да обедини нацията. Другият пример за обединени българи според него е било по време на Световното първенство по футбол през 1994 година. Той даде и друг и пример – когато се опитаха да забранят ракията.

В разговора бе засегната и темата, свързана с обществено-политическата ситуация у нас, както и темата, свързана с театралните представления по време на пандемията.

„Да не ми се сърди никой, че не искам да играя. С маски, на по два метра разстояние, публиката е мъртва. Науката театър не позволява да се играе пред мъртви зрители“, заяви актьорът.