Novini.store Магазин за новини
– Мнозина прогнозират нова вълна на пандемията заради делта мутацията със старта на есента?
– Този вариант наистина заразява по-лесно и ще се засили до месец-два. А със захлаждането ще дойде повишена заболяемост. Но няма да стигнем пиковете от миналата есен.
Поразените от делта варианта са млади хора, само единият постъпи в „Пирогов“
Индийската мутация е 60% по-заразна, но не и по-смъртоносна
Контрол на границите и тестове на пътниците от рисковите страни е задължителен
– Проф. Христова, първите случаи у нас на делта (индийския) варианта на коронавируса са факт, какво вече знаем за тях?
– Със сигурност не са само въпросните 7 проби в столичното трамвайно депо. Те са върхът на айсберга. Сега колеги от столичното РЗИ изследват контактни и роднини на заразените с делта. Още не е ясно откъде се е появил този най-нов за страната вариант на коронавируса. Сигурно ще излязат и други положителни, които ще изследваме. Заповедта на здравния министър Стойчо Кацаров за задължително секвениране на 10 процента от всички проби е хубава. И ще даде резултат. Освен това задължително ще се изследват проби на заразени след ваксиниране, на вече изкарали коронавируса, както и от хора, завърнали се от чужбина. Така ще има по-ясна картина.
– Как са заразените хора от трамвайното депо?
– Става въпрос за млади хора, всички са на домашно лечение – без един. Той влезе с двустранна пневмония в „Пирогов“, в тежко състояние, но е стабилизиран. Към момента е добре.
– Какви мерки може да ни спасят от нов пик, освен ваксините, разбира се?
– Целта е да изгладим пика, да го свалим, да не е високо стърчащ, а заболяемостта да върви плавно, с отрязан връх. Да, ваксинацията предпазва и от индийския вариант. Преболедувалите също имат имунитет. Добре е обаче както ваксинираните, така и преболедувалите да си сложат трета ваксина преди началото на сезона, тъй като есента очакваме отново повишение на случаите.
Другото е строг контрол по границите, да се забранява влизането на граждани от рискови дестинации, на други да бъдат правени бързи тестове на място.
– Възможно ли е толкова добър контрол през лятото, когато стотици хиляди българи се завръщат в родината си за почивка? Знаем, една Великобритания вече е пълна със заразени с делта варианта?
– И Великобритания, и Португалия, има и други страни, където положението е такова. Да, трябва да се правят тестове на влизащите от тези държави. Министерството разработва също зони за различните региони в зависимост от риска. Но това е работа на други хора, не на НЦЗПБ.
– Между другото, някой от тези хора от депото имал ли е ваксина, преболедувал ли е вече?
– Нямам такава информация. Колегите от РЗИ я търсят. Но в бъдеще и нашият Център ще събира подобна информация при постъпване на положителните проби.
– Колко по-заразен е този делта вариант на коронавируса?
– Около 60 процента по-заразен от британския, който пък беше доста по-заразен от първия.
– А по-смъртоносен ли е спрямо другите варианти на ковид?
– Медицината не е на категорично мнение. Но по официални данни не е. Протича подобно на останалите.
– Да припомним – вирусът мутира, така че да оцелява по-лесно?
– Да, засега оцеляват четири варианта основно – бразилски, южноафрикански, делта и британски. Като гледам развитието на пандемията, делта гони лидерската позиция и скоро ще я стигне.
– Четох данни, че при делта варианта заболяването протича по-тежко при младите?
– Не, просто се среща доста по-често при младите. Те се отнасят доста лековерно към риска от заразяване. Силни организми, досега не са се срещали с вируса и той ги атакува. Неслучайно служителите на трамвайното депо са на възраст между 30 и 40 години.
– Ваксиниране, контрол на границите, възможно ли е да се стигне до нови мерки заради този индийски вариант?
– Не, просто трябва да се следят внимателно епидемичните взривове. Е, ако случаите хвръкнат отново до няколко хиляди на ден, сигурно ще се върнат някои мерки. Но не вярвам.
– Центърът Ви контролира още куп болести, какво е положението, има ли бум на друга зараза?
– Не, ковид измести всички. Болестите на дихателните пътища са в пъти по-малко. Сега е пикът на кърлежите, но той е сравним с миналата година и доста по-слаб от предишни. Обяснявам си го, че все пак хората се ограничават къде ходят.
– На какво ни научи пандемията?
– Да сме винаги в бойна готовност, не се знае откъде ще се появи нов вирус. Но ние сме го минали преди с антракс, ебола, какво ли не. Иска се подготвеност на кадрите. Бързо да превключат. Разбира се, нужна е и модерна апаратура. Благодарение на една от оперативните програми доставихме такава за милиони. Иначе не става. Иска се натренираност, а колегите я имат.
– Грешките, които бяха допуснати от началото на пандемията?
– Може би малко повече шаш и паника, докато се организират нещата. Нормално, нов, непознат вирус, мерките се подчертават малко в повече. Но например затварянето на планините беше излишно. Казвам го не само защото съм запален планинар. Там просто хората не са нагъсто.
Но един нов вирус винаги сее смърт, отначало нищо не се знае.
– Кадър сте на Националния център за заразни и паразитни болести, дълги години работите там, а сега сте вече и директор вместо пенсионирания проф. Тодор Кантарджиев. Как се чувствате?
– Запозната съм с работата, така че притеснения в това отношения нямах. Натовари ме стресът от внезапната смяна, натовари ме отговорността. Друго е, когато от теб зависят решенията. Приех го с разбиране. Познавам хората, искам да им дам най-добрата среда. Те отдавна са спокойни, истински професионалисти. А и аз съм с тях всеки ден. Проблеми няма.
– Чувате ли се с проф. Кантарджиев?
– Чувам се, виждаме се, идва понякога. Той все пак е кадър на НЦЗПБ. И след пенсионирането е готов да помогне.
– Хубав е този тон на предаване на директорския пост.
– Това е академичният тон. Така трябва да бъде.
– Банален въпрос, но кога ще приключи всичко това? Хората имат чувството, че след британския идва индийският, след индийския ще има и нов, и нов вариант…
– Няма да приключи, вирусът няма къде да отиде. Ще придобием имунитет, ковид ще стане като сезонна настинка. Който не е ваксиниран, ще го кара. Но ще се адаптираме и ще го караме леко, накрак. Ще стане част от всички познати вируси, които водят до хрема и кашлица. Това е див вирус, но ще го опитомим. Ще натрупаме имунитет, сигурно още една година ще ни трябва. Виждате, в някои страни процентът на ваксинирани е огромен и се говори вече за единични случаи. Ние сме инертни.
– Направо последни в Европа по желание за ваксинация. Защо сме такива томаневерници?
– Българите не вярваме на експертите си, които пък говореха разнопосочно. Стана така, че много лековерно хората се доверяват на неща, които са далеч от науката. Всеки сам решава за себе си, но смятам, че малко ни е слабо това чувство за принадлежност към обществото. Ако ние като общество не се обединим с тази обща цел, разбира се, че вирусът ще напредне. Който не се ваксинира, ще срещне вируса и ще натрупа имунитет. Но защо това да става по трудния начин! Защо трябва да се разболяваме, да отсъстваме със седмици от работа, да не говорим за необратимите състояния. И то при условие че за разлика от други държави, ваксината е достъпна за всички. Може да избираме и е безплатна.
– Може би роля за нежеланието на повечето българи да се имунизират изигра и доста черният пиар на „АстраЗенека“, направо трябва да се изучава?
– Всички ваксини са добри, толкова са проверявани, че не трябва да имаме съмнения. Която и да е, ще свърши работа. Много малък процент от ваксинираните стигат до боледуване и то протича доста по-леко.
Визитка
Проф. Ива Христова смени проф. Тодор Кантарджиев като директор на Национален център по заразни и паразитни болести до нов конкурс. Кадър на Центъра, тя е сочена и като новия постоянен шеф. Доктор е на медицинските науки, лекар с 30 г. стаж с 2 специалности – по микробиология и по вирусология. Главен координатор на експертния съвет по вирусология към Министерството на здравеопазването.
Национален координатор е в Европейския център за превенция и контрол на болестите. Автор на над 200 публикации, 80 от които в престижни световни научни списания. Ръководител на българския екип в няколко европейски научни проекта. Научните <210> интереси са главно в областта на диагностиката, имунологията и епидемиологията на вирусни и бактериални инфекции.
