Скрибина – светилището, което цери болест и мъка. Вярата и силата на камъка са доказани!

„Аз никого не лекувам, вярата ви лекува. Вярата и силата на камъка“.

Така казва баба Юлия Зеледелска от родопското село Крибул на всеки един от десетките гости, които пристигат ежедневно на прага й още преди изгрева от различни точки на България и дори от чужбина. Малки и големи, болни и здрави, всеки със своя болка и проблем, но обединени от едно – вяра и надежда за изцерение.

При нея идват с една цел – да ги прекара през „провирачката“ на камъка в балкана до селото, който е познат като Скрибина – древно тракийско светилище. Мястото – на 5-6 км от дома на баба Юлия, е изследвано и доказано пази силно енергийно поле.

Стотици твърдят, че след провиране през камъка се отървават от тежки болести – безплодие, склероза, дори рак. Самата баба Юлия започва „да кара“ хората там, след като светилището й помага да пребори собствената си болест.

„Зарекох се тогава, че човек няма да върна и на всеки ще опитам да помогна, щом Бог на мен ми помогна“, разказва старицата.

Думата й на две не става – колкото хора дойдат, толкова минават с нея на камъка. Не се бърза – за всеки се отделя време. Утрото започва с леене на куршум в къщата на бабата. Пари тя не иска от никого – който желае, оставя според джоба. Трябва обаче да е от сърце. След това със собствен или организиран от местните превоз се тръгва към Скрибина.

Светилището е „скрито“ в гъста гора високо в планината. До него се стига по пресечен терен, а по пътя правят впечатление изградените чешми от благодарни хора, намерели нужното изцерение. На повечето пише „С благодарност на Юлия Земеделска“. До камъка „карат“ и други местни жени, но напливът при нея е най-голям.

По стръмната пътека, която води до Скрибина, дъхът спира при гледката на безброй „облечени“ дървета. Това е част от ритуала – всеки дошъл да мине на камъка оставя дреха върху растение като символ на раздялата с мъката и болестта, които, както личи по гората, нямат край.

Преди да започне провирането (което трябва да е 1 или 3 пъти, но никога 2), баба Юлия „отключва“ камъка с молитва и опява брашното и червените конци (с дължина, равна на ръста на болния), които всеки гост на светилището носи. Трябва три нощи да е спал на тях, поръчва бабата.

След това всеки по реда си изкачва дървена стълбичка и лазешком се провира през дупка на камъка.

Някои предпочитат да „влязат“ боси в светилището, за да попият по-силно енергията му.  Баба Юлия се качва, помага на деца и болни да се покатерят и реди молитви.

„Изходът“ от светилището прилича на пързалка, където върху скалата десетки виждат образа на змията – пазач на светилището според легендата за енергийния камък.

При третото провиране, след изкачването, болният хвърля парички и се моли за изцерение, преди да напусне камъка. После слиза, съблича дреха, която е носил по време на ритуала, и я завързва за дърво, което още не е „облечено“. Да се намери такова отнема време, но е важно, защото ако завържеш на вече заето, ще вземеш болестта на другия, смятат местните.

В Скрибина изцерение търсят както тежко болни хора, загубили надежда за конвенционално лечение, така и напълно здрави, но поразени от душевна мъка или стрес, които дирят покой за съзнанието. Идват всеки ден, в сняг и пек, от цялата страна, дори от съседните Македония и Гърция.

„Все по-болни стават хората, особено децата“, констатира баба Юлия. Самата тя понякога остава цял ден на камъка, а като се прибере – отново лее куршум. Признава, че се изморява от многото хора с проблемите и болките, които носят, но не мисли да се отказва. Счита, че е призвана да помага.

Преминалите през Скрибина разказват за проговорили деца аутисти, безплодни жени, които заченали непосредствено след провирането, и хора на смъртен одър, които се върнали към живота.

„Гаранции няма“, казва обаче и самата баба Юлия. Затова на пътешествие до Скрибина не трябва да ни водят очакванията, а вярата и надеждата. Дълго планиране не е нужно – местните намират подслон за всеки, дошъл в последния момент.

Светилището е част от един от най-древните мегалитни тракийски скални комплекси на територията на Югоизточна Евроопа – Градище. Той започва от Долно Дряново (община Саточва), разположено на десетина километра от Крибул. Площта на скално-култовия комплекс е 500 декара и се състои предимно от скални масиви.

Каменният ансамбъл от антропоморфни и зооморфни мегалитни фигури се намира впечатлява както с перфектно изваяните скални форми, така и със спиращи дъха панорамни гледки от Западните Родопи. Светилището заема около 20 декара с високи до 88 m скали.

Провирачки има на десетки скални образувания.

„Като минавате, докосвайте колкото може повече с ръце и тяло камъка. Това е съприкосновение с енергията и помага да стигне до Вас“, съветват посетителите на местността Градище. Същите препоръки дават и на Скрибина. Покрай дивната природа и скалните животни и лица, може да се види и древен тракийски олтар за жертвоприношения, който също пази силна енергия.

Ако поемете към Долно Дряново и Крибул, осигурете си удобни дрехи и време. Независимо дали търсите изцерение или просто приключение, със сигурност ще се завърнете с паметни спомени.