Novini.store Магазин за новини
Монологът на бившия прмиер, произнесен сърцераздирателно на т. н. ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ на 14 февруари 2022 г. в 18:30 ч. по повод къщата в Барселона, ще остане в историята на журналистиката и политическата драматургия.
Ще остане като нов и неизвестен досега журналистически жанр – пресконференнция, на която няма журналисти, няма въпроси, няма отговори.
В кадъра се мярка грациозната фигура на Севда и някакъв силует на самотен и непознат мъж. Няма ги дори фамозните Ива и Беновска. Не се идентифицират репортерите на „Труд“, „24 часа“, „агенция“ ПИК…
В тази тягостна и печална обстановка туловището на Бойко стърчи самотно и извиква съжаление – все едно наблюдаваш болен и безпомощен човек и, колкото и да ти се иска някак си да материализираш хуманност и съчувстие, оставаш безсилен.
За мен като обикновен зрител и слушател, това е най-големият медиен провал на Севда, защото Бойко едва ли може вникне и разбере в дълбочина сюжета, който тромаво изигра публично, а телевизиите много му „помогнаха“ падението му да изглежда още по-внушително.
Севда би трябвало веднага да хвърли оставката си и никога не се връща в занаята „Връзки с обществеността“, защото буквално закопа своя патрон и работодател.
Или да разкаже кой и как я принуди да забие нож в гърба на Бойко?
Всъщност, картинката е не само тъжна. Тази картинка е възмездие, придружено с унижение.
Любо Кольовски
Източник: Свободно слово
